Корупцията в България е пуснала дълбоки корени в политическата и икономическата система на страната като проблемите и последствията в това отношение излизат извън националните ни граници. Изключително тревожно и унизително е да получаваме информация отвън за наличието на сериозни корупционни практики, срещу които компетентните органи на държавната власт очевидно не са предприели нищо ефективно до момента.
Това каза служебният министър Стефан Янев на заседанието на Съвета по сигурност.
Ето цялата му реч:
Откривам днешното заседание, за което медиите предварително сте уведомени. Темата е известна, но все пак ще я повторя - „Актуални рискове и заплахи за системата за защита на националната сигурност. Анализ на институционалната ефективност в сектор „Сигурност“ и необходимост от по-адекватни мерки за нейното повишаване“.
В рамките на днешното заседание ще обсъдим елементи както от актуалния дневен ред на обществото, така и проблеми в системата за функциониране на системата за сигурност.
Така че разширеното обяснение на основната тема включва дневен ред за разглеждане на мерки за гарантиране на политическата стабилност; необходимост от нови и адекватни политики за борба с корупцията; прилагане на по-ефективни механизми за координация и взаимодействие на структурите в сектор „Сигурност“.
Позволете ми с няколко думи да се спра съвсем накратко на основния дневен ред, след което ще преминем към закритата част на нашето заседание за резултатите, от което ще бъдете запознати със съответния протокол по съответния ред и правилата за функциониране на Съвета.
По отношение на политическата стабилност в контекста на сериозната корупционна среда, която е факт от последните няколко дни. Знаете, че на 2 юни Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на 3 български лица и 64 фирми.
Това е сериозен сигнал, че корупцията в България е пуснала дълбоки корени в политическата и икономическата система на страната и че проблемите и последствията в това отношение излизат извън националните ни граници.
Изключително тревожно и унизително е да получаваме информация отвън за наличието на сериозни корупционни практики, срещу които компетентните органи на държавната власт очевидно не са предприели нищо ефективно до момента.
Тези органи са били до момента не просто неефективни и безполезни, но в обществото ни има съмнение, че са катализирали развитието на корупционната среда. Нещо повече – структури от системата за защита на националната сигурност, които по закон е трябвало да работят в съответствие с принципите на политически неутралитет, са действали пристрастно в политически смисъл със съответните последствия в това отношение.
Корупционната среда в България не просто разрушава нашия международен авторитет, тя подкопава политическата ни система, устоите на нашата демокрация като я прави нефункционална и неефективна.
Трябва да бъдем наясно, че няма как да имаме стабилна политическа система, просперираща икономика, нито работеща социална система без да решим фундаменталните проблеми с корупцията. За тази цел е необходима консолидация на националните усилия за нейното изкореняване. Това няма как да се случи без сериозна промяна в работата на българското обвинение, на българската съдебна система, на всички правоприлагащи органи, които са призвани да налагат закона и за което днес трудно може да се каже, че се справят с основните си функции и задачи, както и с очакванията на българското общество за справедливост.
Политиката ни трябва да се основа на три основни стълба – благоденствие, сигурност и справедливост, които трябва да бъдат в основата за разбирането ни за държавност.
В допълнение, за да се гарантира функционирането на държавата, задължително трябва да се спазват и два принципа – всеки да спазва закона и всеки да си плаща данъците.
В този смисъл основна задача на служебния кабинет е да даде пример, че процесите в България могат да се случват по правилен начин, така че да се върне надеждата на хората за по-добър живот.
Позволете ми да кажа няколко думи относно актуалните събития от последните няколко дни. При липса на приложима нормативна уредба и на работещ парламент, който да приеме такава, с цел да се предпазят дружествата с държавно и общинско участие и други разпоредители с държавни средства от попадане в обхвата на санкциите, наложени на 2 юни от Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ, правителството прие решение, с което се създава постоянна работна група. В тази работна група участие имат представители на Министерство на вътрешните работи, Министерство на финансите, Държавна агенция „Национална сигурност“ и Националната агенция за приходите със задача да изготви и поддържа списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите.
Същевременно Държавна агенция „Национала сигурност“ и Националната агенция за проходите имат задача да предприемат постоянни мерки за установяване степента на свързаност на лица с лицата от списъка и да предлагат на постоянната работна група допълване на списъка в случай, че се установи свързаност или изключване от списъка, в случай, че тази свързаност е прекратена. С тези свои действия правителството цели да се сведат до минимум рисковете за страната в политически, международен план, както и за българската икономика от тези санкции, такива при последващо замразяване на активи на банките и на бюджетните организации, държавните структури и предприятия, блокиране на международни преводи, изключване и недопускане на участие в международни бизнес сделки, ограничаване на възможността за търговия и други.
Трябва да предпазим държавните дружества от налагането на финансови санкции. За целта трябва да предотвратим банковите транзакции към тези разследвани лица, за да не се блокират бизнеси и държавни дружества. Разбира се, че тази тема е особено значима и сензитивна – както от гледна точка на потенциалните последствия в политически и икономически план, но така също и в социален аспект.
Казаното дотук е в пряка зависимост от необходимостта да се разработят правила за поведение на българските банки в ситуация като тази в момента и в изпълнение на Закона за кредитните институции. Решението на Министерския съвет се взе, тъй като към момента няма изработена нормативна рамка, по която държавата да предприема действия в случай на санкции, наложени от органи на друга държава. В тази връзка се надявам следващият парламент да приеме съответната нормативна уредба, която да запълни този вакуум и да регламентира действията в подобни случаи, така че в максимална степен да бъде защитен общественият интерес.
И с няколко думи ми позволете да брифирам намеренията и задачите ни по отношение разглеждане състоянието на структурата от системата за сигурност в страната и необходимост от прилагане на по-ефективни механизми за тяхната координация и взаимодействие. В тази система и в сектор „Сигурност“ установяваме системни проблеми и дефицити. Вече споменах за някои от проблемите в структурите по отношение спазването на принципа на политически неутралитет. В рамките на закритата част от заседанието с членовете на Съвета ще обсъдим в детайли този и други проблеми в системата за защита на националната сигурност.
Сега ще обърна само внимание на Съвета по сигурност и някои от констатираните проблеми в неговата дейност, която е регламентирана в Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
На първо място – този съвет по закон трябва да провежда редовни и извънредни заседания, като редовните следва да бъдат не по-малко от едно заседание на три месеца. Те се свикват по решение на министър-председателя и този принцип не е бил спазван до момента най-малко през последните две години. Най-притеснително за мен обаче е неизпълнението на чл. 11, ал. 2 от същия закон. Съгласно разпоредбата на закона при осъществяване на дейността си Съветът по сигурността се подпомага от секретариат, което е самостоятелно структурно звено в администрацията на Министерския съвет.
Такъв секретариат до момента не е създаден, което е сериозен пропуск, тъй като тази структура е ключова по отношение на процеса на управление на кризи.
Съгласно Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност процесът при управление на кризи се осъществява от Министерския съвет чрез Национална система за управление на кризи, а именно секретариатът на Съвета по сигурността изпълнява функциите на Национален ситуационен център по отношение на целия процес на управление на кризи според закона. Сами разбирате какъв фундаментален проблем е липсата на секретариат. На практика в ситуация на криза, ние не можем да разчитаме на Национален ситуационен център, тъй като липсва секретариат на базата, на който този център следва да се структурира и да функционира. От тази гледна точка на преден план излизат много въпроси, свързани с реалните цели и приоритети, които са реализирани посредством дейността на този Съвет за сигурност. Очевидно тези цели и приоритети не кореспондират с вменените му от закона основни задължения.
Надяваме се скоро да имаме обобщен отчет за дейността на тази структура, така че да се вземат мерки, които да я изпълнят със съдържание, тъй като до момента дейността й изглежда е била фасадна.
Позволете ми накрая да завърша своето обръщение с призив за отговорност от страна на всички органи на държавната власт. Намираме се в специфична политическа обстановка. Наред с пандемичната криза сме изправени и пред предизвикателството да овладеем негативните последствия за икономиката като същевременно създадем условия за добър бизнес климат.
Трябва да направим всичко възможно, така че да изпълним основния си приоритет – да гарантирате честни, свободни и прозрачни избори. Имаме важната задача да върнем доверието в институциите и да възстановим нормалността както в междуинституционалната комуникация, така и в обществените отношения във взаимодействие с гражданското общество.
