Българската национална телевизия сезира няколко европейски институции заради действията на служебния министър на културата проф. Велислав Минеков. Той пък на свой ред реагира и посочи - нищо от казаното в писмото на обществената медия не е вярно.
Обществената медия се оплаква от политически натиск и опит за оказване на цензура заради поредицата от изказвания на културния министър и последвалото писмо от подопечното му ведомство, с което Минеков настоя да разбере какво е наложило прякото предаване на пресконференция на политическа партия ГЕРБ и прекъсване на актуално предаване.
В официална позиция БНТ определя действията на културния министър като “безпрецедентна атака от страна на изпълнителната власт”, говори за безумни обвинения в нарушаване на закона и евентуални престъпления по отношение националната сигурност на страната. БНТ дори посочва, че журналистите от медията са приравнени с терористи и престъпници.
“Нещо повече, за първи път в историята на БНТ изпълнителната власт си позволява толкова нагло и безцеремонно да сплашва журналисти”, посочват още в официалната си позиция от обществената медия.
Малко хронология и какво казва закона
Всичко започна още в първите дни от встъпването в длъжност на служебния министър на културата. Проф. Минеков заяви, че ще потърси обяснение защо програмата на Българската национална телевизия е била прекъсната, за да се излъчи пряко пресконференция на политическа партия ГЕРБ. Минеков обясни решението на другите две национални и гледаеми телевизии с техния търговски характер, но определи случилото се в ефира на БНТ като недопустимо.
Културният министър изпрати и писмо, с което поиска обяснение, а генералния директор Емил Кошлуков му отвърна с друго писмо, в което обясни, че законово нарушение няма.
Прекъсванията на програмата са регулирани от Закона за радиото и телевизията и по-специално в чл. 51 и 52. Според написаното БНТ и БНР като обществени медии са длъжни незабавно да предоставят програмно време за служебни съобщения на представители на държавни органи случаи на бедствие или на непосредствена заплаха за живота, сигурността и здравето на населението или на отделни лица. Право на обръщение по БНР и БНТ имат президентът на републиката, председателят на Народното събрание, министър-председателят, главният прокурор и председателите на Конституционния съд, на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд.
Нито дума обаче за извънредни пресконференции на политически партии, които не са част от властта, какъвто статут в момента имат ГЕРБ. Освен това пряко предаване на пресконференции на други политически формации в национален ефир няма.
Според буквата на закона обаче прекъсване на програмата де факто не е имало. Конференцията на ГЕРБ е излъчена в рамките на актуално предаване, каквото е “Денят с Георги Любенов”. Програмата не е била прекъсвана.
Според закона Съветът за електронни медии не е на пряко подчинение на културния министър. ЗРТ не предвижда специален статут, а европейската директива гарантира, че регулаторните органи са функционално независими от правителството. Принципал на Българската национална телевизия не е министърът на културата и чисто законово той няма право да иска оставката на генералния директор на обществената медия.
Културният министър е принципал по отношение хармонизацията на родното законодателство по отношение на аудиовизуалната политика с европейското такова. Има нужда обаче от нов закон, а не кърпене на сегашния, заяви пред ФрогНюз медийният експерт и преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет доц. Светлана Божилова.
Позицията на Управителния съвет на БНТ:
През последните дни Българската национална телевизия бе подложена на безпрецедентна атака от изпълнителната власт. Министърът на културата в служебното правителство обвини журналистите на БНТ в нарушение на закона, в евентуално престъпление и в застрашаване на националната сигурност. За първи път в историята на националната телевизия нашите колеги са поставени редом до терористи и престъпници.
Тези лъжи и безумни обвинения бяха отправени многократно от министър Минеков. Нещо повече, за първи път в историята на БНТ изпълнителната власт си позволява толкова нагло и безцеремонно да сплашва журналисти. В официално писмо от министерството бе поискано обяснение от телевизията за нейната редакционна дейност. Никога досега, през новата ни демократична история, министър не се е осмелявал да упражнява цензура върху решенията на журналистите, които по закон са независими и самостоятелни.
Заплахи към журналисти е имало и преди в България, министри са си позволявали да отправят нападки и закани. Никога обаче журналисти не са били приравнявани с престъпници.
Генералният директор на БНТ отговори на министъра на културата
"Никога, нито един министър не си е позволявал публично, с писмо от министерството, да търси сметка на журналисти, да ги обявява за нарушители на закона, за заплаха за националната сигурност.
Подобно грубо, безцеремонно потъпкване на свободното слово и независимостта на обществената телевизия е недопустимо в едно демократично общество. Този натиск на властта има смразяващ ефект. Нашите колеги са силно притеснени за своята работа и професионална независимост.
Господин Минеков неколкократно погази принципите и европейските стандарти на обществените медии, гарантирани от Закона за радио и телевизия. Нека припомним на всички представители на държавната власт и на политическите партии, че свободата на изразяване и редакционната независимост на медиите са един от основните стълбове на правата на човека в Европа:
а) Основен елемент на тези правозащитни стандарти е недопустимостта на политическа и правителствена намеса и цензура в медиите – частни и обществени.
б) Тези стандарти са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата човека и основните свободи и са разгърнати в трайната практика на Европейския съд за правата на човека в Страсбург (вж. напр. делата Sunday Times v. the United Kingdom, Observer and Guardian v. the United Kingdom, Thorgeir Thorgeirson v. Iceland).
в) Независимостта на журналистите и ненамесата в редакционната свобода от страна на политически фигури и правителството са сред основните гаранции за свободата на словото (вж. и Резолюция на Европейския парламент от 21 май 2013 г. относно Хартата на ЕС: стандарти за медийна свобода в Европейския съюз, както и Европейската харта за свободата на медиите, подписана от десетки водещи издания в Европа).
г) Тези норми и стандарти са включени и в нашата национална конституционна и законодателна уредба. В частност, чл. 5 от Закона за радиото и телевизията изрично гарантира независимостта на доставчиците на медийни услуги и на тяхната дейност от политическа и икономическа намеса и въвежда абсолютна забрана за цензурирането на медийни услуги под каквато и да е форма.
Заплахите и опитите за цензура от страна на министър Минеков изискват категорична реакция от Българската национална телевизия. Ето защо ще сезираме международните институции, дипломатическия корпус и неправителствените организации в защита на медийната свобода.
Журналистическите дружества в БНТ с реакция срещу опитите за намеса на държавни институции в редакционната политика
По-конкретно, стенограми от изказванията на г-н Минеков, писмото от Министерството на културата, както и съответните разпоредби на българското законодателство, които бяха безцеремонно нарушени, ще бъдат предоставени на:
- Европейския съвет за радио и телевизия ( EBU)
- Европейската комисия чрез заместник-председателя на ЕК г-жа Вера Йоурова и Комисаря по правосъдие г-н Дидие Рейндерс, както и Генерална дирекция „Образование и култура“;
- Директора на Агенцията на Европейския съюз за основните права г-н Майкъл О'Флеърти;
- Комисаря по правата на човека при Съвета на Европа г-жа Дуня Миятович;
- Европейския парламент - Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи ;
- дипломатическите представителства на държавите членки на ЕС и на САЩ в София.
- СБЖ, Фрийдъм Хаус, „Репортери без граници“, както и други организации, защитаващи медийната свобода и правата на журналистите
БНТ ще продължи да изпълнява своите задължения и обществена функция, спазвайки журналистическите стандарти и принципите на редакционна независимост. За работата на водещи, репортери, редактори, оператори, режисьори и журналистите, работещи в БНТ, свидетелстват и десетките отличия на нашите колеги от български и международни организации с признание за техния професионализъм"
Отговорът на проф. Велислав Минеков
"Нямам отговори от СЕМ, но получавам отговори от хора, работещи в Българската национална телевизия. Вчера бях запознат с нещо като протест на дружествата на журналистите в БНТ. Не се опоменава кои са тези хора и кои са тези дружества. Всички те имат шапка - директорът на обществената телевизия. Ако случайно ме нападнете, ще помоля цялото министерство да застане като едно голямо дружество в моя защита, защото съм голям началник. Това е цинизъм...", отсече културния министър.
Той посочи още, че твърденията в писмото на БНТ са пълна лъжа, обвинения към журналисти не е имало, не е имало и опит за налагане на цензура.
Културният министър обясни още, че политическо лице не може да бъде назначен за директор на обществена телевизия, каквато е европейската практика. Емил Кошлуков обаче е с интересна биография, която го свързва с различни политически проекти през годините. Бил е и на работа в партийната телевизия на партия "Атака" - "Алфа".
Доц. Светлана Божилова обясни пред ФрогНюз, че проблемът е основно в Съвета за електронни медии и липсата на ясни правила.
"Не е достатъчно в закона да пише, че миите имат редакционна независимост. Трябват ясни вътрешни правила, особено по отношение на обществената медия. Да се знае какъв е дневния ред, колко значими са събитията, как се отразяват. Това е въпрос на контрол не само от страна на СЕМ, но и от страна на обществото. Първото не е да се замерват с европейски институции. А СЕМ да изпълни функцията си и да изиска правила, които гарантират редакционната независимост в полза на обществения интерес. Да има разписано как се работи по отоншение избор на събеседници, теми, плурализъм на гледните точки", посочи медийният експерт.
"Да излизат сегашните членове на правителство по подобие на предишните и да искат уволнение на този и онзи няма да реши проблема. Той се решава с механизми, правила и критерии. Всичко е в полето на СЕМ. Но и в предизборната кампания те не реагираха на онзи ежедневен пиар на ГЕРБ в студиата, на джипката в медиите. ЦИК не се произнесе. СЕМ мълча. Всички вратички и луфтове в законодателството водят до този упадък. Но проблемите не се решават с искане на оставки", категорична бе доц. Божилова
Джесика Вълчева
