Високотехнологичният сектор трябва да е приоритет за държавата, това е начинът да се развие икономиката в страната. Това е критичен вертикален сектор на икономиката, от който са зависими всички останали, и не може да добавка към министерството на транспорта. Трябва да има отделна обособена структура. Време е държавата да вземе мерки, така че да започне да развива този бизнес.
Това каза Благовест Кирилов, кандидат за народен представител от „БСП за България“ и втори в листата в 23 МИР, по време на дебат „Иновативна България. Как да го постигнем?“ организиран от BESCO STARUP.
Кирилов заяви, че отново ще предложи да се създаде Комисия за дигитализация, информационни технологии и иновации в следващото Народно събрание.
„Време е държавата да вземе мерки и да започне да развива този бизнес. Хубаво е да създадем прозрачна рамка, чрез която държавата да работи с бизнеса, да няма значение кой кого познава или в коя позиция е“, заяви Кирилов.
„Трябва да хармонизираме законовата нормативна уредба с европейската. Важно е да заложим и на авторските права в онлайн средата, както и регламентирането на работата от вкъщи. Държавата трябва да промени общуването между гражданите и администрацията. Не е достатъчно да наречем един процес дигитализиран и да го сложим в pdf. Той трябва да помага на хората и бизнесите. Няма как да имаме множество регистри, които не са свързани помежду си. Трябва да постигнем свързаност между държавните регистри и услугите им, така че всеки, който иска да прави бизнес в България да знае, че много бързо може да постигне създаването на компания и работа с администрация“, посочи Благовест Кирилов.
„Нуждаем се от нова и гъвката структура на работната сила“, обясни Кирилов. По думите му, за да може образованието да подготвя кадрите за практическата им реализация на пазара на труда и самото съдържание трябва да са съобразени да отговарят на дългосрочните потребности на икономиката.
„Трябва да се замислим за това преподавателят да бъде ментор, който да насочи как практически да се приложат знанията. Парите следват студента като практика, но е хубаво да разгледаме дали това е правилно. Може да се гарантира финансирането на висшите училища за научни изследвания и иновации. Хубаво е изследователските центрове да бъдат допълнително финансирани в направление, което да работи заедно с бизнеса и сектори, които работят с него. В момента имаме възможност да създадем допълнителни програми за поетапна преквалификация в заетите в сфери, които са обвързани с дигитализация, комуникации и доставки, което ще увеличи броя на хората, които имат дял към пряко произвеждащите БВП“, каза още той.
Кирилов заяви още, че у нас липса среда за рисково инвестиране. „Трябва гъвкавост за финансирането на стартъп компаниите. Така наречените финансови инжекции или субсидии не са дългосрочна панацея на проблемите в сектора. Редица европейски държава създават специални програми за тази среда. Те виждат в тези проекти шанс да разширят своите икономически граници, влияние и благоденствие. Тези проекти са източник на бизнес иновации на продукти и услуги, които да подпомогнат икономиката на бъдещето“, обясни Кирилов.
„В България липса среда за рисково инвестиране и това създава опасност иновативните български предприемачи да напуснат страната със своите идеи, да търсят финансиране отвън или да се откажат. Тук е ролята на държавата да предотврати това или да им помогне в развитието. Може да се въведат данъчни преференции и облекчения за високотехнологични производства. Секторът е хоризонтална структура и свързан с всички други сектори в икономиката. Промените и развитието му ще спомогнат за дигитализацията на всички останали сектори в икономиката“, допълни той.
„Основната цел не е да имаме много програми, които могат да дадат нещо, но не е ясно как, кога и по какъв начин. Трябва да има работеща система за финансово стимулиране, ясен хоризонт и устойчивост на данъчната политика“, каза още Благовест Кирилов.
