Ако преди време Бойко Борисов в Чикаго наистина не каза онова за лошия мат`рял, сега би трябвало да го каже - а ние да му повярваме
Пламен Асенов
Аристокрацията в България е отдавна изчезнала и страната по Конституция е парламентарна република, но нагласите за прояви на абсолютизъм у хората тук са силни. И силно разпространени.
Не говоря само за онова множество абсолютно компетентни по най-деликатните футболни въпроси специалисти, не и за абсолютните майстори в поглъщането на всякакви напитки-менте, нито за абсолютните спецове в разказите за извършени подвизи по тънката част. Даже нямам предвид и начина, по който абсолютно всички сме принудени да разбираме от политика, за да оцелеем, когато политиката ни се стовари на главата.
Имам предвид не абсолютни множества, а конкретни индивидуалности. И те доказват, че ако преди време Бойко Борисов в Чикаго наистина не каза онова за лошия мат`рял, сега би трябвало да го каже. А ние да му повярваме.
1. Абсолютният прокурор, абсолютният престъпник
При задържането на един евентуален престъпник един абсолютен прокурор му крещи да ляга на земята, за да му се надянат белезниците като на всеки нормален престъпник, защото е абсолютен престъпник. По-късно пред възмутената, вместо възхитена от това действие публика, абсолютно вътрешният министър излиза със замазващото обяснение, че абсолютният прокурор действал така под абсолютния натиск на емоциите и защото имал много информация по случая, та абсолютно вече не можел да се сдържа.
Може. То забелязал съм, че и аз в отделни ситуации, особено ако изпраскам вечер две чинии боб с кисело зеле, после трудно се сдържам. Ама знам също, че нося и съответната отговорност, та посягам и сам си пера гащите, не викам да ми ги пере вътрешният министър пред очите на потресената общественост. Освен това на мен никой не ми плаща прокуроска заплата и не ми осигурява прокурорска безнаказаност, за да се сдържам, нали? А, виж, на прокурорите всички ние чрез нашите данъци и чрез доверието, което изпитваме в тях, им осигуряваме тези неща, точно за да могат да се сдържат, когато е необходимо. С други думи, да действат, както законът предвижда – но не законът на джунглата, де.
Затова справедливо е възмущението на правозащитниците, които напоследък повтарят, че когато престъпниците и прокурорите се държат по един и същи начин, то абсолютната граница между тях изчезва и те стават абсолютно взаимозаменяеми. Още по-лошото е, че изчезват също представите на обществото като цяло дали тази граница изобщо съществува и като си вика “`що пък аз да съм по-прост”, то, обществото, изпада в състояние на абсолютно бепросветно диво животно.
2. Абсолютният президент
Един много, ама много спорен президент, от известно време насам се опитва да се държи като абсолютен такъв. То възмущения за накърненото му абсолютно добро име ли не бяха, то пресконференции, то интриги на държавно ниво. Стигна се дори до парадокса точно той да призовава за отваряне на икономическите досиета на прехода, като се опитва и да подскаже кои именно досиета трябва да се отворят, че да му бъде чиста работата. Но когато изведнъж се отгърна само страничка от икономическото досие на приятеля му учен-философ и специалист по хидроенергийните въпроси, същият президент млъкна и дума не обели по темата. Така, де, тя думата да не е банан, че да я бели. Пък и той да не е маймуна, че да я бели....
.
Но пък от друга страна се разбра, че през 2003-та година, когато Тракторът, глава на сегашния Октопод, си беше още на свобода и никой не знаеше дали играе повече ченге или повече мутра в държавата, същият този абсолютен президент е обелил дума. Даже сигурно са били няколко обелените от негова страна думи – във всеки случай достатъчно, та да стопира с тях цяла заповед за уволнение на въпросния Трактор, издадена от тогавашния вътрешен министър.
Как става тази работа при съществуващото в страната абсолютно разделение на властите, умът ми не го побира. То верно, че моят ум е плитък и не побира достатъчно, иначе досега да съм спрял да им живея на такивата абсолютисти в държавата. Или пък да бях станал част от системата им, че да мога абсолютно да се наслаждавам на живота. Но така или иначе, питам се какво точно казва един президент, когато се обади на един вътрешен министър с настояване да не уволнява някой, който върши безобразия.
Дали му казва, че онзи безобразник всъщност е наше момче и не бива да се пипа? Дали директно го заплашва по някакъв начин? Дали му предлага някаква сделка “танто за кукуригу”, както се изразяваше баба ми в подобни случаи. Интересно ми е също как се чувства и какво отговаря въпросният вътрешен министър в тази ситуация - но явно това са тънки диалози, съдържанието на които абсолютно не е предназначено за очите на обикновената публика.
Е, разговорът с финансовия министър Дянков спокойно може да бъде изложен пред публиката, защото Дянков е абсолютна гад мръсна по темата за руските енергийни проекти, скапан десен икономист, който проявява безсмисленото желание да поизбистри водата в българското блато, за да не могат Сульо и Пульо да ловят в него риба, а също е и враг на възможността открито да се краде от държавата, та бил глобил големите фирми на някои абсолютни президентски приятели напоследък.
Но с Петканов е друго. И сигурно президентът много се е огорчил, може и да е плакал от огорчение, преди да му се обади – как така наше момче, трактористче, ще уволнява наше момче, тракторче. И очевидно абсолютно се е разстроил емоционално, също както споменатият вече прокурор.....
3. Абсолютният финансов министър
С безумното вдигане на цените на цигарите абсолютният финансов министър доказа за пореден път, че хал хабер си няма от политика, защото отказа голяма част от пушаческата аудитория да гласува за ГЕРБ когато и да било вече. Нещо повече обаче, той породи абсолютни съмнения и в собствената си компетентност, поне що се отнася до движението на паричните потоци в черна дупка като България. Не може динамични търговци по знайни и незнайни капанчета или сръчни момчета от всякакви раси да ми продават по улиците стек цигари за 22 лева, а аз да предпочета да си купя същия стек за 46 лева, само защото е декориран с държавния бандерол. Или защото е свързан с абсолютно абстрактната идея как от акцизите, дето ще ги изкара от мен, Дянков ще вдигне пенсията на баба ми с 2 лева. Някой ден. Че тя сметката е абсолютно проста – давам 22 лева за цигари на черно, давам цели 20 лева, десет пъти повече от Дянков, направо на баба ми, и пак оставам на кяр с 2 лева.
Да не говорим на какъв кяр остават нашите момчета - вносителите на черно, митничарите, гранични полицаи, и вся остальная сволоч. Защото вече всички виждаме с очите си как доскоро незабележимата контрабанда с цигари се възражда като феникс от пепелта изпод абсолютно излишните финансови движения на министъра. И ще става все по-трудно за Ваньо Танов да хваща тази контрабанда, а значи и все по-малко пари ще влизат в бюджета.....
Имам един приятел, дето не е абсолютен финансов министър, но е бизнесмен и твърди, че винаги е по-добре да изкараш от една сделка 10 лева, отколкото да не изкараш 10 хиляди.
4. Абсолютното JP
Абсолютната здравна система ражда абсолютни JP-та, а те я развращават абсолютно. Вече се обърках чия точно умна мисъл трансформирам по този абсолютен начин, но важното е, че чрез нея вярно се отразява околната действителност.
Една жена, не абсолютна, а обикновена възрастна жена, пада и си троши тазобедрената става. Нейното абсолютно JP обаче решава, че тя има ишиас, лумбаго или нещо такова, та я държи десет дни на легло, тъпче я с обезболяващи и чака да започне да ходи, та да я прати с направление на специалист. И какъв специалист? Ами невролог. Абсолютното JP не разпознава тъй нареченият “синдром на закованата пета”, който се учи още в трети курс на академията и е категорично доказателство за счупена става.
След което /или преди което, все едно/, абсолютното JP излиза на граждански протест, че от моите и вашите пари държавата не му плаща заплатата. А абсолютната Здравна каса се опитва да ме убеди чрез закон, че от парите, които нямам, трябва задължително да плащам на нея, касата, за да може тя от своя страна да плати на абсолютното си JP.
Абе, абсолютни абсурди.
