Не става ясно за чия сметка ще се извърши преустройството на минералната баня в „Овча купел“. Това каза общинският съветник от „БСП за България“ Милка Христова по време на обсъжданията за реставрацията на сградата на минералната баня в „Овча купел“ в Столичния общински съвет.
„Всеизвестна е позицията ни в защита на „течното злато“ на София. Но имам няколко въпроса. Как ще се съчетава ползването и каква ще бъде целта на това, което правим? Това луксозен СПА център ли ще е или ще е за широко достъпни физикални услуги? Как ще се гарантира достъпът до сградата? Има много неясноти при реализацията на проекта. Подкрепата на доклада е несериозна и до голяма степен безотговорна“, заяви Христова и добави, че един такъв обект изисква много по-сериозно отношение.
Според нея предложеният доклад прилича малко на „дървено желязо“. „Опитваме се да задоволим интересите си от участието в проекта с всеобщото желание на гражданите банята да запази своята функция. Има смесване на дейности и финанси. Но не е ясно за чия сметка ще се извърши това преустройство“, заяви тя.
Христова добави, че ѝ липсва гласът на хората, за които се заявява, че ще бъде изграден този проект. „Това е още едно потвърждение, че имаме нужда от запазване на банята, но нека това да бъде направено. Днес не сме готови да вземем решение по този доклад“, категорична бе Милка Христова.
„С какъв капацитет Столична община ще експлоатира, менажира и управлява самостоятелно банята в „Овча купел“?“, попита от своя страна общинският съветник от „БСП за България“ Диана Тонова.
Тя припомни, че с решение от 2016 г. СОС дава съгласие Регионалният исторически музей да бъде партньор по предложението за изграждане на центрове за върхови постижения. С последващо решение СОС дава съгласие Столична община да придобие бившата баня за участие в тази процедура и да се прехвърли управлението на Регионалния исторически музей. През 2017 г. Министерския съвет прехвърля безвъзмездно тази собственост.
По думите на Тонова изведнъж е станало ясно, че през 2020 г. е одобрено задание за реставриране на банята като рекреационен център. „Кога е променено проектното предложение и какъв е размерът на цялостното финансиране по новия проект? Промененият проект съгласуван ли е с Министерския съвет? Защо Столична община е бенефициент по част от проекта, а не юридическото лице, в случая холдинга, част от който е Регионалният исторически музей? Възниква основният въпрос на какво основание Столична община изразходва средства, след като бенефициент е юридическо лице с нестопанска цел, а СО дори не е партньор? Как ще се гарантира широката обществена достъпност до балнеоложката база и с какъв капацитет Столична община ще експлоатира, менажира и управлява самостоятелно базата?“, попита тя.
„Да не се окаже след година, че ще ни се представи доклад за предоставяне на концесия или дори за безвъзмездно ползване на сградата със същата загриженост за гражданите в София“, заяви още Диана Тонова.
„Подходът, по който е внесен докладът, не е най-успешния. Разпределен е в две комисии, едната по околна среда, където г-н Мирослав Боршош не присъства, а прати свой представител“, изтъкна общинският съветник от „БСП за България“ Альоша Даков.
Той добави, че отговорите, които е получил, са затвърдили убеждението му, че по начина, по който е предложен проектът не е отговорно подкрепен. „Категорично няма доказателства, няма информация, няма подробни количествени стойности и сметки откъде са дошли тези 4.460 млн. лева, които се иска да бъдат отпуснати от СОС“, каза Даков и добави, че се надява да получи конкретни отговори или от зам.-кмета Боршош, или от експертите как ще се изразходват тези средства.
