Трети ден на Европейското първенство по футбол, а днес никой не говори за голове, резултати и класиране. Един инцидент разтърси не само футболните среди, а и хиляди хора, които ей така, съвсем случайно в събота вечер са пред телевизора и, я заради мъжа си, я заради детето, гледат футбол. Вчера се случи нещо, което ни показа, че човечността е по-важна от всичко, другото е прах.
Какво се случи снощи?
Не съм запалена любителка на футбола, но вчера цялото ми същество се молеше за един футболист. Не го познавам, дори за първи път чувах за него… Ала в момента, в който падна изневиделица на терена… настръхнах. Половин час се молех за него, заедно със съотборниците му, които направиха жив щит наоколо му, заедно с ридаещата му съпруга, заедно с всички запалянковци по трибуните. А сега си представете колко още хора като мен са се молили за него. И Господ чу молитвите ни!
Вчера за всички футболни фенове не бяха важни резултати и голове, беше важна човещината и солидарността. И чудя се аз защо трябва да стане нещо такова, за да се запитаме къде, по дяволите, скрихме тая човещина. Е, добре е, че все пак я намираме отвреме навреме...
Кристиан Ериксен е герой, но ми се иска да си поговорим и за още един герой – Симон Кяер – капитан, спасител, Човек!
И неговото име чувам за първи път, ала никога, никога няма да забравя как се изстреля като стрела, за да помогне на своя съотборник – също като на брат. А после… изгради жив щит, за да „защити“ Ериксен от камери, любопитство, за да запази честта му, за да събере енергията на отбора, за да се молят заедно.
Когато сърцето на един от отбора спря, тогава останалите 10 биеха в ритъм, за да му дадат сили да продължи своя живот.
Освен стълб в отбора, Кяер беше стълбът, на когото се опря и рухващата и безсилна съпруга на Кристиан Ериксен.
После се появи тази снимка, която ни показа как това да си Човек е най-голямата сила и лек на света.
Въпреки загубата на Дания, тимът е победител - защото Ериксен е в съзнание, защото показаха какво е да си част от отбор и защото да си първи в редиците не е само привилегия, но и отговорност.
Шапки долу за капитана на отбора, за лидерството и честта, за смелостта и спортсменството.
Шапки долу за Симон Кяер, който написа история в книгата на футбола със най-златните букви. Тя всъщност е много проста. Не, не е за футбол. Тя идва, за да побутне човещината във всеки един от нас. И не просто да я побутне, а да я събуди. И ако не си футболен фен, пак я запомни.
Ето я и поуката от тази история – да бъдем там, когато е най-трудно и когато другите нямат сили.
Веселка Иванова
