България като част от европейската шпионска мозайка на Русия отново е във фокуса на брилятния анализ на Politico, който започва така: Лидерите на ЕС не присъстваха, когато Джо Байдън се срещна с Владимир Путин в Женева тази седмица, но тяхната територия ще бъде полигон за това дали Москва е решила да промени политиката си...
Агресивният руски шпионаж в ЕС става все по-публичен през последните години, като европейските правителства открито обвиняват руските агенти в извършване на опити за убийство, саботиране на складове за оръжие и хакване на политически институции съвсем безнаказано.
Някои служители на европейското разузнаване твърдят, че руските шпиони са станали по-нагли, като се интересуват много по-малко от това дали работата им е изложена на показ. Други казват, че руските агенти винаги са били много активни по отношение на своите действия; те са просто по-видими сега, отчасти благодарение на цифровите пътеки, които оставят след себе си.
"Маските са паднали", каза Арнолд Синисалу, ръководител на Службата за вътрешна сигурност на Естония. „Руските разузнавателни служби дори не претендират , че зачитат международното право, етиката или дори човешкия живот в действията си в Европа.“
Служители на разузнаването твърдят, че Европа е изправена пред постоянна борба за справяне с тези операции, които могат да бъдат смъртоносни, разрушителни и да разпространяват дезинформация.
„Руското разузнаване е постоянна заплаха за европейските страни“, каза Анти Пелтари, директор на финландската служба за сигурност и разузнаване, Супо. „Дейността му е на високо ниво почти през цялото време.“
Най-сензационният случай, излязъл на бял свят през последните месеци, се появи през април, когато Чешката република заяви, че има доказателства, затова че руски агенти са отговорни за експлозии през 2014 г. в складовете за боеприпаси, при които двама души загубиха живота си.
Твърденията предизвикаха политическа буря между Прага и Москва; Чешката република изгони десетки руски дипломати и служители на посолството заради аферата. Русия официално класифицира Чехия като „недружелюбна държава“, заедно със САЩ.
Скоро след това България - която вече беше обвинила руски граждани в отравяне на търговец на оръжие - заяви, че сега също подозира ръката на Москва в поредица от взривове в складовете за оръжие между 2011 и 2020 г. Прокурорите твърдят, че подозират, че опитът за убийство и експлозии са свързани с чешкия случай.
Една от хипотезите , предложена от репортажи на Bellingcat и други източници - е, че взривовете в Чешката република и България, както и отравянето на оръжейния търговец, са имали за цел да нарушат възможния износ на оръжия и боеприпаси за Украйна.
Русия отхвърли тези твърдения.
„Поне все още не сме обвинени в убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд от Австрия. Може да се стигне и до това, както вървят нещата ”, каза през април външният министър Сергей Лавров, опитвайки се да бъде саркастичен в отговор на българския случай.
Тези откази не намаляват напрежението със западните власти. Но случаите повдигнаха и неудобни въпроси, особено за столиците на ЕС, които отдавна са домакини на значителен брой руски разузнавачи: Може ли ЕС да направи нещо, за да ограничи руските операции на своята земя? Или просто трябва да се надяваме, че Путин ще промени позицията си?
Завръщане на Студената война?
Подходът на руските оперативни служители е отзвук от Студената война, когато Путин служи като агент на КГБ в Дрезден, тогава част от комунистическа Източна Германия. През съветската епоха Москва е известна с това, че използва „активни мерки“ в чужбина - вариращи от разпространение на дезинформация и фалшификации до саботаж и убийства.
Политическият възход на Путин помогна да се върнат шпионите в сърцето на властта, след като руските разузнавателни служби бяха отслабени през бурните 90-те години.
Пелтари, шеф на финландското разузнаване, каза, че агенцията му вижда съвременните руски шпиони като имащи две основни задачи - да събират класифицирана информация и тайно да влияят на чужди държави.
"И двете са еднакво важни задачи за руското разузнаване днес",пише той в имейл.
Московските шпиони отдавна се чувстват като у дома си в европейските столици, като често работят в големи посолства, където според експертите до една трета от служителите са шпиони. В момента има поне три руски агенции, работещи в чужбина: Федералната служба за сигурност - основният наследник на КГБ - Службата за външно разузнаване и Службата за военно разузнаване
Преди чешките разкрития да станат публично достояние, Прага е била известна като град с интензивно присъствие на руското разузнаване - репутация , споделяна от Виена и Будапеща.
Но руските агенти са активни на целия континент, от Ирландия до Балтика - и все по-често се появяват по новините на първите страници.
Само от февруари до май тази година поне четири държави от ЕС - България, Германия, Италия и Полша - обвиниха хора в опит да предадат нелегална информация на Русия
Томас Халденванг, ръководител на главната вътрешна разузнавателна агенция на Германия, Федералната служба за защита на конституцията, каза пред вестник Welt am Sonntag този месец, че руската разузнавателна дейност в Германия е достигнала нивата от Студената война.
Русия има "голям брой агенти", които се опитват да осъществят контакт с лицата, вземащи решения, предупреди той.
Прибалтийските държави са особено открити относно притесненията си по отношение на разузнавателните операции на Москва.
Дариус Яунишкис, директор на Департамента за държавна сигурност на Литва, каза, че руските разузнавателни агенти винаги са работили срещу целите на ЕС и НАТО.
„През последните няколко години обаче следваме обезпокоителна тенденция, когато събирането на разузнавателни данни става почти второстепенна задача на руските разузнавателни служби“, каза той в изявление пред POLITICO.
Сега, каза Яунишкис, фокусът е повече върху мерки като разклащане на общественото мнение, поляризиране на европейското общество и извършване на атентати.
„Силно сме разтревожени от тази промяна“, каза той.
Премяна на шпионския пейзаж
Няколко фактора помагат да се обясни как операциите на Русия са станали по-видими през последните години: приоритетите на Москва се променят; динамиката на властта в руската разузнавателна общност се променя; а Западът просто става все по-добър и ги забелязва.
„По същество Кремъл реши, че това е политическа война със Запада - и следователно в известен смисъл ще действа по-скоро според това, което бихме могли да си представим като военновременни правила“, каза Марк Галеоти, експерт по руските разузнавателни служби и старши сътрудник в Royal United Services Institute, британски мозъчен тръст.
В този начин на мислене, „вие се тревожите много по-малко за потенциалните последици и сте загрижени много повече за това да не пропуснете потенциални възможности“, каза Галеоти.
Междувременно Путин започна да разчита повече на мускулестите оператори от GRU.
През последните години руският лидер се „разочарова от ФСБ“ и е „по-внимателен към това, което му дават военните“, каза Андрей Солдатов, руски разследващ журналист, който е съавтор на няколко книги за руските служби за сигурност.
ГРУ отчасти набира от специалните сили, които „не виждат разлика между военно и мирно време“, каза Солдатов. Те са „много по-брутални“, добави той и „по-склонни да поемат рискове“.
Западните правителства обвиниха Главно разузнавателно управление (ГРУ) в извършване на кибератаката през 2015 г. срещу Бундестага - където имейл акаунтите на множество политици, включително канцлера Ангела Меркел, бяха засегнати. САЩ обвиниха служители на ГРУ в провеждане на кампании за подводни удари и усилия за хакване и изтичане на информация преди изборите във Франция през 2017 г., насочени към партията на президента Еманюел Макрон и други политици.
ГРУ също беше обвинен в опит да проникне в Wi-Fi мрежата на базираната в Хага Организация за забрана на химическото оръжие през 2018 г., но холандската служба за разузнаване и сигурност заяви, че осуетява опита за кибератака.
Служителите на ГРУ Анатолий Чепига и Александър Мишкин бяха обвинени, че са извършили отравяне с помощта на нервнопаралитично вещество Новичок в Солсбъри през 2018 г., насочвайки се към руския дезертьор Сергей Скрипал. Чешките власти също така предполагат, че двамата мъже са свързани с взривовете през 2014 г. в страната.
Германия обвини руските правителствени агенции в организирането на убийството през 2019 г. на бивш командир на чеченски бунтовници, който бе прострелян посред бял ден в Берлински парк.
В ерата на социалните медии, камерите за наблюдение и мобилните телефони е много по-трудно за агентите да прикрият следите си. Освен това някои правителства проявяват по-голяма готовност да алармират обществеността, когато открият тайната ръка на Москва.
Това, което се промени през последните години, беше способността на западните служби и разследващите журналисти да откриват злонамерените действия в Кремъл, така че те да могат да приписват тези действия на руските специални служби и да ги държат отговорни “, каза Синисалу, шеф на естонското разузнаване.
„Елитът на Кремъл вече не успява да прикрие, че използва престъпни методи и тактики, за да постигне своите политически амбиции, независимо дали срещу други държави или собствения си народ“, добави той.
Различия в ЕС
Въпреки че има широко съгласие между западните правителства и разузнавателните агенции, че агресивната тактика на Русия представлява проблем, това не означава, че те са единни относно това как да реагират.
Някои държави - като Холандия – дават широка гласност , когато разкриват руска дейност. Други избират да решават проблемите тихо .
Правителството на Унгария например поддържа приятелски връзки с Кремъл - и е критикувано, че си затваря очите за някои руски разузнавателни дейности в нейните граници.
Когато Чешката република излезе публично с твърденията си за взривовете на складовете за боеприпаси, реакцията в цяла Европа беше до голяма степен риторична. Словакия, Румъния и балтийските страни изгониха дипломати в знак на солидарност - и България изпрати дипломат заради собствените си подозрителни експлозии - но много други страни се ограничиха само до туитове и прессъобщения.
Някои се питат дали дори действия, които изглеждат тежки, като масовото експулсиране на дипломати, заподозрени в шпионаж, имат голямо въздействие.
Искането на дипломати да се приберат в страните си е „начин за изпращане на съобщение от 20-ти век, но не е толкова ефективен, защото не живеем в онези дни“, каза Алина Полякова, президент на Центъра за анализ на европейската политика.
Експулсирането „има за цел да подкопае способността на Русия да шпионира и да събира информация“, добави тя, но в дигиталната ера да имаш хора на място не е толкова важно.
Други казват, че в някои случаи си струва да оставите оперативните работници да останат в ЕС - и да бъдат следени внимателно.
„Ако имате ресурси, можете да си позволите да играете игри, позволявайки на шпиони да продължат с операциите си, да влияят на това, което могат да намерят, като по този начин ги заблуждавате и/или събират информация за техните оперативни интереси“, бивш служител на разузнаването от Централна и Източна Европа регион сподели мнение.
„Понякога обаче просто не можете да си позволите десетки хора да работят по един случай. Така че за всеки отделен проблем трябва да решите дали по-добрият вариант е да ги уведомите, че са обект на разследване, правейки работата им невъзможна. "
Служителите на разузнаването твърдят, че обменът на информация и координацията между европейските служби се е увеличил през последните години и това им е помогнало да следят руските оперативни служители.
Яунишкис, литовският ръководител по сигурността, нарече членовете на ЕС и НАТО „все по-осъзнаващи “ руските заплахи.
ЕС наложи санкции срещу много членове на ГРУ, в отговор на хакерството в Бундестага, делото за отравяне на Скрипал в Обединеното кралство и опита за кибератака на ОЗХО в Хага.
Но Европейският съюз като цяло все още не е формулирал ясен съвместен отговор, който би разтревожил Русия.
Нов план за отношения с Русия, представен тази седмица от ръководителя на външната политика на ЕС Хосеп Борел, получи хладен прием от дипломати от ЕС в Брюксел, който заяви, че е твърде мек и му липсват оперативни планове.
Превод и редакция от Politico: Мира Ереева
