Прокуратурата отказва информация за това колко и кои дела за злоупотреба с европейски средства е прехвърлила към Европейската прокуратура (ЕППО), която стартира своята дейност на 1 юни.
Списъкът вече е пратен, но няма как номерата на делата да бъдат огласени. ЗДОИ не е средство за предоставяне на всякаква информация на гражданите, а само на такава, от която могат да си съставят мнение за работата на институциите. Номерата на делата могат да се дават само с разрешението на наблюдаващия ги прокурор. Това казва заместничката на Гешев Красимира Филипова, пише "Сега".
Макар и да не се иска достъп до материали по преписките, номерата им и наблюдаващите ги прокуратури са достатъчни, за да бъдат идентифицирани и затова на практика и номерата са данни от материалите по делата, смята Филипова. И допълва, че освен всичко номерата на делата не са информация, от която гражданите да си направят изводи за работата на прокуратурата, тъй като тези данни "сами по себе си не изразяват същността на прокуратурата като част от съдебната система".
Наскоро Теодора Георгиева, която е българският представител в ЕППО в Люксембург обясни, че едва на 31 май там е получена поисканата актуална справка от българската прокуратура. "В нея е посочено, че става въпрос за приблизително 200 досъдебни производства и приблизително 50 преписки за такива престъпления", каза тя в интервю за "Капитал". По думите ѝ ЕППО очаква много дела от България.
"Отказът на българската прокуратура да предостави информация за делата, които е изпратила в ЕППО, е странен", коментира адвокат Александър Кашъмов от Програма Достъп до информация. Според него тезата, че това не е свързано с дейността на прокуратурата е неразбираема, тъй като, "доколкото знаем, работата на прокуратурата е да образува досъдебни производства, да ръководи разследването по тях и да подвига обвинение, което да поддържа в съда".
"Поначало всяка информация за разследването на престъпления е обществена, тъй като обществото има интерес да се провежда ефективна борба с престъпността. Прилича на самозабравяне и чувство за недосегаемост да се твърди, че гражданите нямат право да се интересуват от дейността на прокуратурата и това какви дела са преценени като попадащи в категорията, която трябва да се изпрати по компетентност на ЕППО", каза Кашъмов.
Твърдението, че номерата на преписките, които са публични, са еднакво защитени от следствената тайна заедно с материалите по досъдебните производства, е неоснователна и не намира подкрепа нито в закона, нито в здравата логика, допълни адвокатът. Според него прокуратурата прилага стеснително тълкуване на понятието "обществена информация", което е опит да се намали обхватът на дължимата прозрачност.
"Държавните органи се избират и назначават, за да предоставят на гражданите информация, не да мълчат, гласеше тълкуването на ЗДОИ от върховните съдии още от 2005 г. Дали 17 години по-късно, когато сме и членове на Европейския съюз, това се помни и изпълнява, е друг въпрос", смята още Кашъмов.
