През април 2019 г. строежът на емблематичната сграда „Златен век” бе спрян. Основният мотив – изтекло разрешение за строеж. Започва съдебна сага, която приключва с решение на Върховния административен съд (ВАС) от 14 май 2021 г.
В него ВАС постановява, че строителството може да продължи.
Най-изненадващо обаче началникът на ДНСК Влади Калинов отново разпорежда спиране на строителството, поради същата причина - изтекъл срок на разрешението. Аргументът е, че въпросът за валидността на разрешението не е бил предмет на делото, по което ВАС се е произнесъл. За съжаление тази позиция изненадващо се подкрепя и от министъра на регионалното развитие.
„Абе, аланкоолу", както би казал колоритен журналист от близкото минало, не ви ли идва на ума, че няма как ВАС да постанови в решението си, че строителството може да продължи, ако няма валидно строително разрешение. Не е необходимо въпросът за разрешението да е включен изрично в предмета на делото. Този въпрос е „преюдициален". Иначе казано, той е предпоставен.
Преди ВАС, и двата състава на АССГ (Администрвативният съд София град) в мотивите си приемат, че разрешението за строеж на „Златен век" „има действие най-малко до 19.11.2022 г., а ако се изхожда от практиката на ВАС във връзка с издадените заповеди за допълване на решението по реда на чл. 154 от ЗУТ, валидността ще изтече едва през 2028 г".
Макар ВАС да приема, че продължителността на разрешението не е предмет на спора, изводите на АССГ, относно валидността на разрешението на строеж, не се оспорват. Нещо повече ВАС по необходимост стъпва на този извод, за да постанови решението си.
Върховната съдебна инстанция намира за правилен крайния извод на първостепенния съд за материална незаконосъобразност на заповедта. Поради това ВАС постановява: „решението на първоинстанционният съд трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно".
И тук идва огромният жизненоважен въпрос – за юридическата грамотност на тези, които определят живота ни и развитието на обществото. Ако законът е религия, то българинът е атеист (по Димитър Томов). За съжаление това важи в голяма степен за тези, които ни управляват. Няма по-страшно за една държава от това да дадеш власт на некомпетентността.
Един от основните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, е този на правовата държава. Държавата е правова, когато се управлява според Конституцията и законите на страната. Но, за да може този принцип да не е куха фраза, трябва тези, които прилагат правото, да го познават и уважават. Ако не го познават, са длъжни да търсят квалифицирана помощ.
Държавата е длъжна да гарантира и защитава основните права, а не да създава юридически пречки за осъществяването им – така гласи решение на Конституционния съд. В лицето на ДНСК обаче за Артекс Инженеринг АД се създават непреодолими пречки, което води до многомилионни загуби за фирмата. Тя няма друг изход, освен да потърси защита на правата си в съда в Страсбург.
Няма съмнение, че държавата ни ще бъде осъдена и ще плащаме всички ние, вместо тези, чиято юридическа неграмотност е довела до тези загуби.
