До месец май тази година може да се каже, че имахме министерство на мутро-икономиката. Голям проблем се очертава инфлацията, на която всички ние сме свидетели, и която усещаме по нашия джоб. Тази инфлация изключително много ще засегне българската икономика, защото колкото по-малка е добавената стойност, която една фирма произвежда, толкова повече инфлацията й нанася щети.Това каза пред Фрог нюз икономистът Пламен Данаилов. Ето негвоят анализ за състоянието на страната ни в тази област:
- Г-н Данаилов, като икономист как гледате на искането на майката на
Делян Пеевски – Ирена Кръстева, да се разграничи от връзките със сина
си, след като стана ясно, че САЩ му налага санкции по закона
„Магнитски“?
ПД - Роднинска връзка по права линия не може да бъде прекъсната или
ограничена. Мисля, че законът е доста ясен. Не съм юрист, но
санкциите, които се налагат, обхващат лицата, които са пряко свързани
със санкционираните. Законът, който е американски, касае и тези,
които са косвено свързани с тях.
- Защо се наложи външна за нас организация като министерство на
финансите на САЩ да ни казва, че в България има корупция? Та нали ние
ежедневно си патим от нея?
- Това е поредният шамар. Очевидно тази мантра, че в България има
само усещане за корупция, или че както един бивш финансов министър
казва: „Това е вестникарска измишльотина“, всъщност се оказва истина.
Безспорен факт е, че в България има корупция, защото тя всъщност ражда
неравенства, бедност и от там води до понижаване качеството и
съответно продължителността на живота. България е страната с
най-голямо неравенство в ЕС, страната с най-ниска продължителност на
живота и с най-висока смъртност. Т. е има пряка връзка между всички
тези факти и корупцията. Това доказва за пореден път нещо, което ние
всички знаем. И трябваше да ни го потвърдят отвън. Срамно е!
- Министерство на икономиката съобщи, че ще подпомогне средния бизнес?
Закъсняла ли е тази помощ, предвид факта, че подобни реални действия
не е имало досега, особено след загубите около пандемията?
- Една икономика трябва да има малък, среден и голям бизнес. Колкото
повече държавата се намесва, толкова по-трудно се прави бизнес. Но в
ситуацията, в която държавата те ограничава да правиш бизнес, както в
конкретния случай поради извънредната ситуация в следствие КОВИД
пандемията, редица на редица бизнеси реално бе отнета възможността да
функционират, тогава е нужна адекватна и навременна държавна намеса и
помощ. За съжаление в България всички мерки бяха ненавременни. Затова
ние пострадахме не само икономически, но което е по-страшно България
ръст на смъртността над нивата на хора, загубили живота си от Ковид.
Нашата здравна система не беше добре подготвена, така че да се справи
с това предизвикателство. По отношение на мерките, да, със сигурност
ще има ефект това подпомагане, което обяви министерство на
икономиката. Но по-големият проблем е инфлацията, на която всички ние
сме свидетели, и която усещаме по нашия джоб.
- Малко експерти коментират този проблем.
- Тази инфлация изключително много ще засегне българската икономика, защото колкото
по-малка е добавената стойност, която една фирма произвежда, толкова
повече инфлацията й нанася щети. Тези щети не могат толкова лесно да
се компенсират с увеличаване на цени. Тук Планът за възстановяване и
устойчивост, който трябваше отдавна да бъде входиран и одобрен, ще
отговори на част от нуждите на нашата икономика, но ние отново сме на
последно място.
-Чия е вината да сме на този хал?
- Вина за това има предходното правителство, защото не бе изготвен качествен План и не бе входиран навреме. И отново ще се окажем на последно място. А парите
наистина са необходими. Само за тази година, до септември у нас можеха
да влязат над 1.3 млрд. лева в бюджета, които да подпомогне фирмите.
Тези пари щяха да влязат директно в икономиката, а не като кредити.
Кредитите са необходими, всички виждаме и знаем, че българските банки
са свръх ликвидни и имат много ресурси. Депозитите в банките
наближават 100 млрд. лева. Тези пари трябва да бъдат инвестирани в
качествени проекти, които да подпомогнат допълнително не само
възстановяването, но и развитието на нашата икономика. За съжаление
ние отново ще се „качим“ на последния влак, ако мога така да се изразя.
- Около министерство на икономиката от времето на предишния кабинет
изплуваха много скандали. Едни от тях е свързан с кредите от ББР.
- Какъв прочит правите на работата на това министерство?
- До май месец тази година можем да кръстим това министерство на
мутро- икономиката предвид финансирането на близки до властта фирми
със заеми от ББР и разпределяне по изключително непрозрачен начин на
пари от Държавната консолидационна компания отново към близки на
властта фирми, с ефект, който не е ясно измерим. Не искам да влизаме
в конкретиката на ремонта на язовирите, дали това е ставало на пазарни
или непазарни цени. Но тук по-големият проблем е – свършена ли е
работата? И какъв е ефектът от нея? - Имате ли отговор? - От кадрите,
които бяха изнесени, има голямо съмнение дали работата е свършена. А
още по-голямо е съмнението какъв е ефектът от изхарчените стотици
милиони. Защото по данните, които се изнесоха, са похарчени над 600
млн. лева за ремонти на язовири и всички видяхме резултатите от тези
пари.
- Със затревените площи.
- Точно така. Т. е виждате, че по-големият въпрос е какво всъщност е
свършено за тези пари. Няма нужда да влизаме в детайлите за
единичните цени, а какво е свършено за тези пари и какъв ефект е
постигнат с тях. МИ се справи зле с настъпилите ефекти от
коронавируса. Всички знаят колко време беше нужно да се администрира
само една програма за отпускане на безвъзмездна помощ на малките
предприятия. А относно помощта за средните предприятия – така и не
успяха да намерят ефективен начин да стигнат навреме парите до тях и
то, когато имаха най-голяма нужда. Каква оценка може да се постави на
управляващите, говоря за министрите, които не си свършиха работата. Да
припомня, че в този период имахме двама министри, които управляваха
това министерство.
- Кои са трите неща, които след парламентарните избори трябва да се
направят в областта на икономиката ни?
- Колкото по-малко държавата се меси, толкова по-голям е шансът на
бизнеса да се възстанови. Важно е да се даде възможност чрез различни
данъчни облекчения, фирмите да инвестират в дълготрайни активи. Това
ще доведе до създаване на повече продукти с висока добавена стойност
и оттам самите фирми ще имат възможност да плащат по-големи заплати.
Това пък ще стимулира потреблението. А данъчните стимули трябва да са
и за хората, чрез въвеждане на необлагаем минимален доход, както и в
рамките на един мандат да бъде въведено семейно подоходно облагане.
Това също ще остави пари в хората, които по тяхно желание да
използват.
Знаем, че едни 50-100 лева на месец са жизнено важни за
голяма част от населението. Те ще ги използват, за да задоволят
нуждите си от първа необходимост – или да платят учебниците на децата,
или детската градина. Или ако имат възможност да спестят за екскурзия
или почивка. Разбира се, трябва да стане прозрачно управлението на
публичните средства и да е ясно за всички за какво отиват парите от
данъците, които ние плащаме. Не трябва да се допускат повече ситуации,
в които милиарди да се харчат, но да не се знае какъв е ефектът от
това. Не по – малко по значимост е фокусът на държавата върху
здравеопазване, образование и култура, които гарантират просперитета
на една нация.
Интервю на Катя Илиева
