Гербаджии отново намериха повод да плашат гражданите с конституционна криза. Този път обаче поводът е пределно слаб – отказът на Централната избирателна комисия (ЦИК) да се броят контролните разписки от машинното гласуване във всички избирателни секции на предстоящия парламентарен вот на 11 юли.
За такова броене настояваха представителите на партията в комисията. Така и обаче не можаха убедително да обяснят защо това трябва да се прави. Машинното гласуване на практика се обезсмисля, ако членовете на секционните избирателни комисии бъдат принудени да броята ръка всички разписки.
За хората на Бойко Борисов обаче това се оказва критичен фактор за честността на вота. „Разбираме, че държавата в момента е изправена в ситуация на агония и всички органи се опитват мъчително, по някакъв начин, да замажат ситуацията. Ние искаме разписките да бъдат броени, защото искаме процесът да е честен .. не всички тези съмнения, за които говорим, да останат да висят, защото това наистина ще бъде конституционна криза вече”, обяви бившият депутат от ГЕРБ Радомир Чолаков на брифинг в централата на партията.
Тези аргументи бяха развити в една по-обща критика към машинното гласуване. „За съжаление, България от Трифонов и Иванов беше модернизирана дотам, че бяхме наредени до държави като Индия, Бутан, Венецуела и Бразилия. Още преди 10 години почти цяла Европа се отказа от машинния вот”, обяви кандидат-депутатът Дани Каназирева.
Тя определи промените в Изборния кодекс, с които машинното гласуване замени хартиените бюлетини, като „един юридически абсурд, вследствие на колективно безумие в 45-ото Народно събрание, приети за една нощ в противоречие с конституцията на Република България и накърнавящи правото на гражданите да избират в нарушение на кодекса на добрите практики на Венецианската комисия”. Като довод, че правата на избирателите са нарушени, посочи, че избирателните секции са разделени на два вида: такива с под 300 избиратели, които могат да гласуват с хартия, но не и с машини, и с над 300 избиратели, които разполагат с устройства, но не и с възможност да използват хартиени бюлетини.
Бившите управляващи използваха случая, за да свържат отново „Демократична България” с ДПС, както водачът им Бойко Борисов обича да прави. „Реално две бяха промените в Изборния кодекс – отвориха се секциите за ДПС в Турция и се създаде риск от касиране на изборния резултат на вота на 11 юли. До това се свежда голямата реформа. Всъщност т.нар. нови партии или „Демократична България” в стремежа си да угодничат на партията на Трифонов потъпкаха своите заявки за промени в изборите и сведоха реформата до отваряне на секции за ДПС в Турция и възможност за риск от касиране на изборите”, заяви Каназирева.
