"Смятам, че трябва да се даде шанс на младите певци, на новото поколение. Трябва да се правят нови, свежи неща, да се обогатява българската музика със съвременни изпълнители и песни", казва пред frognews.bg новото откритие на поп музиката Шанел Еркин.
Тийнейджърката блесна в Music Idol, а в момента има няколко сингъла, които се радват на голяма популярност. Шанел е номинирана в 5 категории за годишните музикални награди за поп музика.
Интервю на Милан Николов
- Шанел, ти навлезe твърде млада в шоубизнеса, направи успешни песни и стана идол на много хора. Как се чувства едно младо момиче, което получава такова внимание?
- Честно казано, никога не съм очаквала да ми се случи нещо подобно на толкова ранна възраст. Ходила съм на много конкурси като по-малка, но определено “Music Idol” беше най-големият ми успех. Той ми даде възможността много хора да ме видят и да получа шанс за реализация в бъдещето, имам предвид песни, клипове, участия и т.н. Разбира се е съвсем нормално да се чувствам щастлива от този факт, защото всеки човек, занимаващ се с музика мечтае за тази възможност, за това поле за изява. Чувствам се горда и доволна от себе си, защото пътят не е лесен и определено съм готова да се изправя срещу всички трудности, които ми предстоят, за да получа мечтаната кариера. Колкото до вниманието...щастлива съм, когато хората ми се радват и оценяват това, което правя. Най много обичам малките дечица, защото тяхната радост е най-чиста, най-искрена. Дори ми се е случвало в радостта си да се объркват и да ми казват неща като : " Ти си ми идол" , " Ти си ми най-голямата любимка"...но точно това ми носи много положителни емоции, защото зная, че съм дарила усмивка на едно дете.
- Мнозина твърдят, че договорите, които се подписват в предавания като „Music Idol” са много обвързващи? Притесняваше ли се от нещо преди да подпишеш?
- Не си спомням нещо да ме е притеснявало. Напълно нормално е да сме задължени да подписваме договор, защото в крайна сметка това е формат, в който всички имат своите права и задължения и е недопустимо всеки да прави каквото си иска. Това е игра, в коятo най-добрият, най-силният печели.
- Пробиваш в поп музиката, която се смята територия на звезди като Лили Иванова, Тони Димитрова и други големи имена. Трябва ли да се влее още млада кръв в тази музика?
- Страшно много уважавам певици като Лили Иванова, Тони Димитрова и други звезди от този ранг, но съм на мнение, че всяко поколение си има своите изпълнители. Смятам, че трябва да се даде шанс на младите певци, на новото поколение. Трябва да се правят нови, свежи неща, да се обогатява българската музика със съвременни изпълнители и песни, а не да се минава по вече отъпкания път, който разбира се е успешен. Мисля, че човек трябва да експериментира, да опитва новото, защото така ще бъде различен, уникален и най-важното себе си.
- Каква е разликата между поп фолка и този вид музика, в който се изявяваш ти? Къде е по-трудно да се наложиш като име и защо?
- Всеки стил музика е различен сам по себе си. Разликата между поп фолка и поп музиката се състои в начина на изпяване. За поп фолка са характерни фолклорната орнаментика и типичните импровизации, докато при поп музиката няма такова правило - всеки е уникален с различният си глас. За хубаво или за лошо мисля, че е по трудно един млад изпълнител да се наложи в поп музиката. Обяснявам си го с това, че поп фолкът според мен, е по-провокативен тип музика, по-скандален е, затова е нормално хората да предпочетат ексцентричния певец пред този, който не е такъв в голяма степен.
- В дебютната за теб година на голямата сцена вече имаш номинации за 5 награди. Мислиш ли, че в страната ни има възможност младите и талантливи хора да изкарват хляба си? Има ли все още консерватизъм в поп музиката?
- Да, мисля, че в България има възможност младите изпълнители да се развиват, но разбира се трябва голяма доза късмет. Много неща зависят от хората, които са подали ръка на певеца, те са водещите и от тях зависи до голяма степен дали кариерата му ще бъде успешна. Разбира се, за всичко се изисква много труд и упоритост. А за консерватизъм в поп музиката...мисля, че вече няма. Типичен пример за това е Евровизия. Мисля, че все повече и повече хора се вълнуват от българската песен, която ще бъде изпратена да се състезава, което доказва интереса и подкрепата.
- Какво ни пречи на българите да направим световен хит? Имаш ли амбиции да запишеш песен на английски, с която да се бориш за любовта на целия свят?
- Честно казано не зная...това е много труден въпрос. Познавам много млади изпълнители, които се опитват да пробият, но все нещо им пречи и не мога да си обясня какво. Явно не всичко е талант и труд - много други фактори влияят, като външен вид, чар, сценично поведение и не на последно място късмет - да си на точното място в точното време. Английска песен...защо не?! Не ме е страх да предприема толкова сериозен проект и бих дала всичко от себе си, ако един ден реша да го реализирам, да бъде наистина успешен и да успея да докосна хората по целия свят.
- Като млад човек, какво не ти харесва в страната ни? Какво би искала да се промени в България?
-Може би начина на мислене. Не трябва вечно да се търси изгодата. Мисля, че сме прекалено скептично настроени и носим постоянно някакви скрити отрицателни помисли. Имам предвид, че когато някой ни направи добро първата ни мисъл е, че този някой го е направил с някаква цел, направил го е за да има изгода. Мислим си най-лошото, а не най-хубавото - че просто някой ни е мислил доброто.
- Какво ти е мнението за „жълтата преса”? Трябва ли да има подобни издания у нас?
- Трябва или не...тя съществува. По-скоро съм безпристрастна към тези издания. Не обръщам внимание на това, което се пише. Важното за мен е хората, които ме обичат и подкрепят да знаят истината.
- И накрая, като млад човек, който се е запътил нагоре, очакваш ли удари под кръста след време? Подготвена ли си за тях?
- Като всяко нещо в живота и славата има своите препятствия и трудности. Винаги ги е имало и винаги ще ги има. Да, подготвена съм за ударите под кръста, защото нищо не може да ме спре да се занимавам с музика. Каквото и да ми предстои - и хубаво, и лошо - готова съм да го приема такова, каквото е и да отстоявам своето.