Парите за служителите в държавната и общинската администрация и всички структури в бюджетната сфера е най-голямото разходно перо за хазната. През последните 5 години харчовете за възнаграждения, респ. и осигуровки, са нараснали почти с 60% и през 2021 г. вече достигат 12.5 млрд. лв. Сумата е 1/4 от всички планирани разходи и по-голяма от трансфера, който бюджетът прави годишно за пенсии.
Тези данни станаха известни по време на първата дискусия на Обществения съвет за управлението на публичните финанси. Съветът бе сформиран от служебния министър на финансите Асен Василев.
Сред всички министерства и държавни структури най-голям щат служители има Министерството на вътрешните работи - близо 48 500 души към края на 2020 г. На 100 000 българи се падат 408 служители на силовото ведомство. По този показател изпреварваме Испания, Австрия, Франция, Германия, Полша, Румъния и още 12 държави в ЕС. А по разходи за полицията спрямо брутния вътрешен продукт сме на първо място с 1.4%, при средно 0.9% за ЕС, пише още "Сега".
България е първенец в Евросъюза и по разходи за съдебната власт. Страната ни отделя най-много пари спрямо БВП за издръжката на съдебната власт - 0.7% при средни 0.3% в ЕС. На практика това е два и половина пъти повече от средното ниво за ЕС. Страната ни е и в ТОП 5 на страните-членки с най-много съдии на 100 000 души население - 31-32 магистрати.
В съдебната власт, в която са заети 14 100 души, се получава и най-високата средна заплата сред всички бюджетни организации в страната - 2930 лв. за 2020 г. Най-добре платени са в Конституционния съд, където брутната месечна заплата е 6300 лв.
От работещите в министерствата най-висока средна заплата се получава във финансовото министерство - 1853 лв. След него е Министерството на правосъдието със средно възнаграждение 1734 лв.
В публичната сфера у нас работят над 534 700 души на трудов договор или служебни правоотношения, при над 1.78 млн. заети в частния сектор, показват данните на НСИ за 2020 г.
