Самолетът на полския президент Лех Качински се разби при приближаване към летището на западния руски град Смоленск. Качински е пътувал заедно със съпругата си Мария. По официални данни всички 97 пътници са загинали. Екипажът не изпълнил инструкциите от летището.
Тялото на полския президент е открито и идентифицирано. В самолета освен Лех Качински сапътували депутати, епископи и интелектуалци. Министърът на отбраната също е придружавал полския президент. По официална информация всичките 97 пътници са загинали при катастрофата на самолета Ту-154, който изпълнявал полет от Варшава за Смоленск. По ирония на съдбата още преди две години премиерът на Полша заяви, че Ту-154, с който лети президентът, не отговаря на нормите за сигурност, предаде агенция Росбалт. На 30 ноември 2008 г. самолетът е имал проблеми по време на пътуване на президента Лех Качински в Азия. „При връщането на президента, вероятно, ще вземем решение за ускорена процедура по закупуването на нов самолет”, заяви тогава Туск. По неговите думи е трябвало да бъде закупен максимално сигурен самолет. Но нов самолет така и не е бил закупен.
"Екипажът на самолета на полския президент няколко пъти не е изпълнил указанията на диспечера на летище „Смоленск”, заяви часове по-късно първият заместник-началник на главния щаб на руските ВВС генерал-лейтенант Александър Алешин, цитиран от Интерфакс.
„На разстояние километър и половина групата за ръководство на полетите забеляза, че екипажът е увеличил вертикалната скорост на снижаване и самолетът започна да се снижава по-рано от обичайната траектория. Авиодиспечерът даде нареждане на екипажа да приведе самолета в хоризонтален полет и когато екипажът не изпълни тези указания, диспечерът няколко пъти нареди самолетът да се пренасочи към резервното летище”, каза още Алешин. „Въпреки това екипажът продължи снижаването и за съжаление това завърши трагично”, посочи той.
Предвидено бе Качински и и семейства на жертви от клането в Катин да присъстват днес на възпоменателна церемония за 70-ата годишнина от избиването на 22 хил. полски офицери и интелектуалци през 1940 г. от съветски агенти в Катинската гора, близо до Смоленск. Половин век Съветският съюз винеше за престъплението нацистките войски, които разкриха масовите гробове през 1943 година.
Едва през 1990 година Михаил Горбачов призна, че НКВД, предшественикът на КГБ, е отговорен за убийствата, извършени по заповед на Сталин през април 1940. Въпреки това отказът на Русия да обяви Катин за военно престъпление продължава да гневи Полша, а съветските документи за клането остават засекретени. Сегашната визита на Качински бе предшествана от скандали. Полският президент е известен със своята непримирима позиция по отношение на Русия и за всичките години на този пост е направил само едно посещение. Визитата дори не може да се определи като официална, тъй като Качински посети гробището в Катин, без да стигне до Москва и без да проведе срещи с държавните ръководители.
През 1942 г. строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност Катин ров, пълен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях са били полски офицери. Немците огласяват зловещата си находка пред световната общественост през пролетта на 1943 година. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940 г. По искане на Германия е свикана комисия от Международния червен кръст. В нея участва и българският патолог доц. Марко Марков, който потвърждава твърденията за масовото убийство на поляците. След окупацията на България от Червената армия, доцент Марков е осъден на смърт от трети състав на т.нар. народен съд, поради „служба на Германия или на съюзниците ѝ“. Действителните причини и мотиви за присъдата са, че чрез нея се цели посредством физическото елиминиране на доц. Марков да се затрие важен свидетел на престъпленията извършени от болшевиките в Катинската гора.
През 1944 г. съветите си връщат обратно Катинските територии, правят повторна ексхумация и обвиняват за случилото се Вермахта. Съветската страна твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 от германците. Става дума за около 15 000–18 000 поляци, някои оценки стигат и 25 000. Едва през 1990 Михаил Горбачов най-сетне признава, че СССР е виновен за разстрела, и потвърждава наличието на още две гробни полета близо до Катин. Оценките са, че труповете са близо 25 700. Горбачов прави изявление, че за всичко е виновен комунизмът и тоталитаризмът. Борис Елцин разсекретява архивите, отнасящи се до този случай, от които става ясно, че разстрелите са били извършени наистина през април и май 1940 година от части на НКВД.
В клането загиват много полски войници, офицери, представители на интелигенцията, едри собственици - „цветът“ на полската нация. Сред жертвите са: общо 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, трима едри земевладелци, 1 принц, 43 чиновници, 85 редници, 131 бежанци; 20 университетски професори, 300 физици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от сто писатели и журналисти и над двеста пилоти. Ликвидиран е повече от половината полски офицерски състав. Около 7000 души от тях са разстреляни собственоръчно от Василий Блохов, комендант на главната квартира на НКВД Лубянка.
ЛЕХ КАЧИНСКИ
Лех Качински е президент на Полша от 2005 г. В миналото той е бил един от създателите и ръководителите на „Солидарност”. Брат-близнак е на Ярослав Качински, лидер на партия „Закон и справидливост”, който през 2006-2007 г. бе премиер на Полша. Известен е с консервативните си разбирания.
Лех Качински е роден на 18 юни 1949 т. във Варшава. Появява се на бял свят 45 минути след своя брат. Братятя стават известни в Полша още като деца. Те изиграват главните роли във филма „Двамата, които откраднаха луната” през 1962 г. През 1971 г. Лех завършва юридическия факултет на Варшавския университет. През 1980 г. защитава докторска дисертация по трудово право.
Политическата му кариера започва още през 1977 г., когато става активист на Комитета за защита на работниците – предшественик на „Солидарност”. През 1980 г. активно участва в първите стачки и демонстреции срещу режима на комунистите. Става един от най-близките съратници на Лех Валенса.
През 1989 г. става негов пръв заместник.
През 1990 г. братята Качински се скарват жестоко с Лех Валенса. Според тях причината е, че Валенса отказва да уволни старите комунистически кадри в ръководството на страната.
През 2001 г. братята създават партия „Закон и справедливост”. На изборите и двамата влизат в парламента. През 2002 г. е избран за кмет на Варшава. Прочува се с борбата с корупцията, която той нарича „варшавските връзки”. Прочува се и с това, че кръщава една от улиците във Варшава на името на чеченския сепаратист и пръв президент Джохар Додаев, което предизвиква гнева на Москва.
През октомври 2005 г. Лех Качински е избран за президент на Полша. Печели, защото защитава католическите ценности, подкрепя национализма и се обявява срещу Русия и отчасти срещу политиката на Германия. Отношенията с Москва се влошават, но се развиват тези с Вашингтон.
Президентът на Полша е женен за Мария Качинска. Има дъщеря Марта и внучка Ева.
