Притеснения заради концентрацията на медийната собственост в страната, политическото влияние върху медиите и съдебния натиск върху разследващи журналисти изразяват много от събеседниците на представителите на международната мисия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която наблюдава кампанията и предсрочните парламентарни избори в България на 11 юли.
От ОССЕ оповестиха изготвения от тях междинен доклад за периода 9 - 23 юни.
В него се определят като „подобрения“ промените в Изборния кодекс за задължителното машинно гласуване. Отбелязан е обаче и „твърде бързият процес на приемането им“, заради което „не е имало достатъчно обществени консултации“.
В доклада наблюдателите от ОССЕ поставят „под въпрос капацитета“ на новата Централна избирателна комисия за „ефективно“ провеждане на „предвиденото по закон“ машинно гласуване. Изразяват се съмнения заради „кратките срокове за разяснителната кампания и за сертифициране“ на устройствата за гласуване.
Посочено е още, че представителят на ОССЕ за свобода на медиите многократно е изразил притесненията си във връзка с няколко случая на сплашване и физически нападения срещу журналисти, в т.ч. и от страна на полицейски служители, и за липсата на разследвания на тези нападения.
В междинния доклад на мисията се посочва, че телевизията остава основният източник на политическа информация, а след нея са онлайн медиите.
Според наблюдателите като цяло предизборната кампания, която започна на 11 юни, се води активно в традиционните и в социалните медии, както и в големите градове, но в общия случай е по-малко забележима на обществените места, посочват наблюдателите. За агитация партиите и коалициите могат да похарчат до 3 млн. лв., а независимите кандидати - до 200 хил. лв.
Един от изводите на наблюдателите в междинният доклад е, че медийната среда е доминирана от телевизионни оператори, онлайн и печатни медии, притежавани от две телекомуникационни компании. Най-малко четири национални телевизионни канала - "Телевизия 7/8", БСТВ, "Алфа" и СКАТ, са притежавани от партийни лидери или от юридически лица, свързани с политически партии.
Цитирани са данни, че двете частни телевизии Би Ти Ви и "Нова телевизия" заедно обхващат над 64% от зрителите, а в периода от януари до октомври м.г. са получили около 87% от общините приходи за реклама.
"Крайната собственост и на двата телевизионни оператора се смени през последната година. Като резултат голям брой старши редактори и журналисти бяха уволнени или напуснаха двата оператора с обяснения за натиск от страна на новите ръководства", се посочва в доклада на ОССЕ.
Трета по популярност остава БНТ, за която се посочва, че пет дни след вота на 4 април е получила от правителството в оставка на Бойко Борисов допълнителни 20 млн. лв., за да покрие натрупаните от телевизията дългове за електронни комуникационни услуги. Според някои от събеседниците на наблюдателите това е награда за награда за удобната редакционна политика.
Изборният кодекс задължава обществените медии БНР и БНТ да осигурят обективно и честно отразяване на кампанията, се припомня в доклада.
Освен мониторинг на прайтайма на цитираните телевизии мисията на ОССЕ извършва и преглед на отразяването на политически теми в шест онлайн медии - "Дневник", "24 часа", "Офнюз", "Вести.бг", "Дир.бг" и "Блиц.бг".
