Проф. Асена Сербезова благодари в пост във Фейсбук за подкрепата, докато прокуратурата поддържаше обвинението срещу нея. Както днес стана ясно държавното обвинение изненадващо включи на задна скорост се отказа в съдебна зала от него. Председателката на БФС разказва деликатно за тормоза, на който е била подложена от страна на държавните институции. Ето какво сподели тя:
“В България отстояването на позиции не е без последствия.” Благодаря, за което...
Сложих кавички на част от заглавието, защото е цитат. Цитат от служител на правоохранителната система, който е командирован в друг град, за определено време, нищо, че отглежда сам малко дете. Ей така, за да го дициплинират. Ама то къде да се променя на тия години...
То и с мен не се получи... Ценностната система отдавна е оформена, характерът също, яно е, че няма да се преклони човекът. Днес ми писа, за да ме поздрави. И за да ми каже, че се радва, че все още има колеги в системата, които не са загубили връзка с правото. В системата има много ценни, честни и искащи да работят професионално хора. И всички ние трябва да им дадем шанс, като си търсим правата, като не ги слагаме под общия знаменател на негативизма и не се примиряваме с несправедливостта. Защото това ще даде смисъл и на тяхното ежедневие. За това благодаря! Не е ирония!
Хората, които отглеждат в себе си благодарността са по-здрави и щастливи. Фокусират се върху това, което имат, а не върху това, което са пропуснали, биха могли да имат или нямат. Всеки сам избира какво да прави с подарък, който получава. Дали да го задържи и да му се радва, дали изобщо да го разопакова, дали да го изхвърли, или да го подари на някой друг? Аз избрах да разопаковам моя подарък, да стигна до същността му и да я обявя, да не преставам да говоря, за това, че подобен род “подаръци” са показателни за тези, които ги правят и скритите им цели.
През обвинението, което получих, аз избрах да говоря, да споделям, да обединявам, а не да провеждам обида, разочарование и омраза. Продължавам да недоумявам как е възможно две интервюта, в които аз отговарям на зададени ми от журналисти въпроси с информация, която е публично достъпна, да бъдат приравнени към престъпление като телефонен тероризъм, поради което ми бяха взети ДНК-проби, пръстови отпечатъци, беше ми наложена мярка за неотклонение парична гаранция 20 000 лв, разпоредени бяха две данъчни проверки – на мен като физическо лице и на Българския фармацевтичен съюз, както и бе изпратена Агенцията за държавен финансов контрол да проверява дейността ми като изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, какъвто не съм от близо три години...
Благодаря на всички, които ме подкрепиха! Благодаря на колегите, които излизаха в обедните часове за дезинфекция и протестираха, благодаря на тези от тях, които сложиха снимката ми на аптеките си, благодаря на адвокатите, които са с мен, благодаря на десетките от тях, които се обаждаха да ми предлагат безплатна правна помощ, благодаря на хилядите граждани, които подписаха петиция за отпадането на това абсурдно обвинение, благодаря на приятелите на родителите ми, които искаха да заделят от пенсията си, за да участват в плащането на гаранцията (което в крайна сметка не се състоя, поради отпадане на мярката)...
Благодаря на семeйството ми, затова, че ме подкрепяше, въпреки сериозния стрес на който бяха подложени всички – призовки по вратата (понякога по две наведнъж), връчване на съдебни книжа рано сутрин в почивен ден (“Вие не готвите ли агнешко в къщи?” – въпрос на съпруга ми към призовкаря, на когото му “било казано така да направи”), събирането на документи за 5 годишен период в много кратък срок (за данъчната проверка), стъпването “на пръсти” в къщи, за да не “тревожим мама допълнително, че и без това не й е лесно”, оставянето на пари в брой и телефони на приятели на децата ми, защото от СДВР отказаха да кажат каква е мярката ми за неотклонение и аз не знах дали ще мога да се прибера същата вечер в къщи (бях си взела четка за зъби, паста и парфюм, после разбрах, че нямало да ми дадат да ги внеса...:))
Благодаря на колегите в катедрата от университета, в който преподавам за подкрепата и толерантността. Благодаря и на тези, които организираха всичко това, защото ни дадоха ценни уроци – на мен, на семейството ми, приятелите ми, колегите и на обществото. Уроци по единство, отстояване на позиции, гражданска доблест, както и за важните неща в живота. Не е ирония... Благодаря, защото извадихте това от хората, и от мен специално, което само сме се питали дали ще проявим при определени обстоятелства...Смелостта да бъдеш себе си и истински и по детски да извикаш на площада, че царя е гол.
И за да не се случва всичко това, че и по-лошо на някой друг след мен, всички ние трябва да бъдем бдителни, съпричастни и нетолериращи злоупотребата с власт. Защото властта е отговорност и ние, хората я даваме и вземаме от политиците... Нека не изпускаме следващата възможност за това – съвсем скоро, само след седмица... И пак – БЛАГОДАРЯ!
