На пресконференция на бившите управляващи вчера бяха изречени доста неверни твърдения по отношение на готвената модернизация на международното корпоративно данъчно право, зад която вече застанаха 130 страни от цял свят. Разбирам, че ситуацията е предизборна, но не е правилно да бъде манипулирано обществото по такива фундаментални въпроси, по които множество икономисти и експерти, включително мои колеги, работят от години
Абсолютно невярна е информацията, че служебното правителство повишава с 50% корпоративния данък в България. Такова твърдение е абсурдно, най-малкото защото не попада в правомощията на служебен кабинет. България гласува да подкрепи инициативата BEPS на ОИСР, която тече от няколко години и предвижда промени, насочени към облагането на най-големите корпорации в света, които и сега не плащат данъци в България.
Според проучване от 2018 г. загубата на приходи в световен мащаб от избягването на данъци от големите корпорации възлиза на 200 милиарда долара годишно. Неведнъж в последните години съм коментирал как именно за тях трябват нови данъчни правила, които да гарантират промени в тази област. Това ще преразпредели някои данъчни приходи от техните държави на произход към пазарите, на които те извършват стопанска дейност и реализират печалби, независимо от това дали фирмите имат физическо присъствие там.
130 държави и юрисдикции, представляващи над 90% от световния БВП, се присъединиха към Позицията за създаване на нова рамка за международна данъчна реформа. Рамката и детайлите по нея, както и планът за нейното изпълнение, ще бъдат финализирани през октомври, и могат да влязат в сила най-рано през 2023 година. Целта на тази нова рамка ще бъде да осъвремени ключови елементи на международната данъчна система, която вече не е подходяща за целите на глобализираната и цифровизирана икономика на 21-ви век.
Пакетът от два стълба - резултат от преговорите, координирани от ОИСР през по-голямата част от последното десетилетие - има за цел да гарантира, че големите мултинационални компании плащат данъци там, където извършват дейността и реализират печалбите си. Когато бъде финализирана, реформата ще има за цел да намали избягването на данъчна тежест от големи международни компании чрез агресивно прехвърляне на печалби в офшорни зони, в които плащат между 0% и 3% върху своите печалби.
Под егидата на ОИСР, т.нар. Клуб на богатите страни, към който и ние се стремим, близо 140 страни от известно време се стремят към данъчна реформа с два стълба: глобален минимален данък и нова форма на данъчно облагане на цифровите услуги. Въвеждането на първото тепърва ще се дискутира и въвежда в бъдещето, а второто има за цел да адаптира данъчните правила към цифровата ера. На световно равнище са необходими справедливи условия, което ще бъде от полза и за местните предприятия – за разлика от текущата ситуация, в която отделни вериги, като например Старбъкс, често плащат в някои страни далеч по-малко данъци от кварталния магазин. В допълнение на това, кoвидкризата засили тези проблеми – по време на пaндeмиятa спечелиха особено силно международните цифрови корпорации.
Вторият стълб на мярката е насочен към големите технологични компании, които в момента почти не плащат данък върху генерираните приходи в България. Големи интернет корпорации, които освен това бяха основни победители по време на кoрoнaкризaтa, са обвинявани, че плащат по-малко данъци, отколкото е необходимо, като умело прехвърлят печалби.
Данъците трябва да се плащат там, където се създава стойност, а не да бъдат прехвърляни до безкрай в данъчни убежища чрез сложни механизми на ръба на закона.
Постоянното намаляване на данъчните ставки не само не е гарант за привличане на нови бизнеси – спадащите държавни приходи директно лишават държавите от средства за важни инвестиции като инфраструктура, образование и усилия за борбата с пандемията например.
Дори в предизборна ситуация, нека по такива важни теми да не търсим партийна изгода, а да опитваме да се базираме на фактите и истината. От години обаче актуалните теми в световен мащаб не биват представяни с нужната прецизност в българското общество. Само когато заставим политическите партии да го правят, можем да се надяваме, че те ще произвеждат икономически и социални политики, които са в полза на обществото.
Атанас Пеканов, Facebook
