Договори и анекси не биха могли да "изскачат от чекмеджетата". В министерство на финансите няма такива договори". Така бившият финансов министър Пламен Орешарски отговори на обвинението на министър Дянков, че Тройната коалиция е заложила 150 "бомби" необезпечени финансово договори в сутрешния блок на БНТ.
Ексфинансовият министър не се притеснява от проверката на прокуратурата за сключването на необезпечени договори за над 2 млрд. лв.
Орешарски призова да се проверят всички активности и дейности във ведомствата, не само в неговото министерство. Каза, че съжалява, че не е водил стенограми при разговорите си със Симеон Дянков, когато миналото лято му е предавал ръководството на министерството.
Според ексфинансовия министър и настоящ депутат от Коалиция за България вероятно настоящото правителство не е отчело или пък е отчело неправилно някои приходи и разходи през 2009 г., при съставянето на новия бюджет, за да се стигне до обявения свръхдефицит от 3,7% от БВП.
В дискусията по БНТ за заложените в бюджета от предишните правителства бомби, заради които страната ни се отказа от чакалнята за Еврозоната IRM2 участва и друг бивш финансов министър - Милен Велчев. Той каза, че европейските партньори ценят високо приемствеността между управлението - независимо колко тежка е била предизборната кампания в съответната държава. „Излявления от рода на това колко предишното правителство е лъгало или злоупотребявало в никакъв случай не помага на едно управление и ярък пример за това е ситуацията в Гърция. Брюксел не се интересува какви са били предишните правителства. Те казват: "Тук България ни лъже" и това е една от най-страшните констатации, които могат да се направят", подчерта Милен Велчев.
И двамата бивши финансови министри мятат, че големият проблем в момента е наистина свиването на приходите. Орешарски специално изрази надежда, че в следващите месеци приходната част ще подобри състоянието си. „Но ако за момент допуснем, че се продължи същата тенденция от първите 2 месеца на тази година, през май месец вече ние ще бъдем виновни, че за 4 години сме увеличавали заплати, пенсии, тъй като те също ще бъдат необезпечени, използвам този израз", подчерта депутатът от Коалиция за България.
Той обясни, че разликата между касова и начислена основа е доста сложна за изчисление и без да влиза в технически детайли поясни, че разликата между 1,9% и 3,6% не може да се дължи само на едни договори. Всъщност факторите били много повече, като начина на изчисление на данъци, третирането на определени акредитиви, третирането на определени приходи.
Според Милен Велчев всеки анекс към всеки договор се завежда в деловодството и е интересно как така тези толкова много анекси са излезли изведнъж.
„Искам да подчертая нещо дебело. Изрични условия от типа на размера на бюджетния дефицит за влизане в IRM2 няма. Не съществуват такива условия. Според договора за влизане в ЕС ние имаме не само право, но и задължение час по-скоро да станем член от IRM2... и с 12% (бюджетен дефицит) не би трябвало това да е проблем според договора", обясни Милен Велчев.
Според него отказването от чакалнята за Еврозоната не е правилен ход, защото има достатъчно неформални показатели, че IRM2 ще бъде временно затворен за нови членове в края на годината и ще трябва да се чака преди да бъде отворен отново.
Нека припомним, че на специална пресконференция миналия четвъртък като аргумент да се откажем засега от влизането в IRM2 e появилият се свръхбюджетен дефицит.
