Ще ви разкажа една история. Налага се да ви я разкажа, защото някои партийни активисти прекрачват границата на и без това широкото и мъгливо понятие „предизборна кампания“.
Разговор с бизнесмен: „Добър ден“. „Добър ден“ – отвръща той. Без много увъртане се разкрива целта на срещата: предприемачът да дари солидна сума за предизборната кампания на определена формация. Не са първите с подобна „оферта“ – поредните са. И не само с този бизнесмен - с много.
Този от разказвания сюжет деликатно отказва. Това предизвиква остра реакция в отсрещната страна, която се заканва да му стъжни живота и бизнеса.
„Обещанието“ бива реализирано чрез публични нападки, обвинения и твърдения срещу бизнеса на въпросния човек. Разбира се всичко това се сервира с розовата панделка на борба с корупцията и за справедливост. Да видят хората, че… нали, ние сме народните закрилници… А хората наистина гледат, но какво си мислят, само те си знаят.
Нищо ново, ще кажете. И случаят не единичен или изключение, когато политици възприемат бизнеса като банкомат. И точно в това е проблемът: похватите на бившата власт в лицето на Борисов, Пеевски, Гешев, Цацаров, Доган и компания да се възпроизвеждат от някои уж нови субекти, които твърдят, че работят за възстановяване на демокрацията и правовия ред. Да, обществото има крещяща нужда от това, но не и чрез прилагане на стария модел.
Нека носителите на новото (засега без кавички…) се придържат към прокламираните от самите тях нравствени ценности. Може да не спечелят много пари, но ще спечелят доверие. Понякога то е по-важно. Другото е лицемерие с цел консумиране на гражданския порив за промяна, все едно е баничка с айрян. Не е честно. И няма да мълчим.
Д-р Димитър Попкутуев
