В Македония още надделява върхушката, изградила кариерата си в Титова Югославия върху чиста антибългарска основа, казва за Frognews.bg евродепутатът.
интервю на Ана Кочева
‒ Г‒н Кирилов, Вие сте един от българските евродепутати, който се е ангажирал с каузата да информирате колегите си от ЕП за хода на делото на Спаска Митрова. Сега в навечерието на обжалването кажете какво, според Вас, показва съдебното решение от Гевгели?
‒ И аз, а и нашите власти в лицето на Външно министерство, сдържано го определиха като непрозрачен процес. Това е езикът на дипломацията, а аз бих прибавил, че става дума за един изключително разочароващ пример за това как необективно може да се действа в ситуация, при която става дума за защита на човешки права в чистия смисъл на думата.
‒ А имате ли някаква надежда за по‒благоприятен изход след обжалването?
‒ Кой всъщност може да предвиди изхода от това дело? Цялостната тактика не само по този процес, но и във всички случаи, когато се преследват хора, самоопределили се като българи, е идентична: винаги се следва създаването на един процес на агония, създаването на фалшиви обвинения, а след това се прави лека отстъпка, както и в случая със Спаска. Тя беше освободена малко по‒рано от затвора, без изобщо да се разбере защо точно беше изпратена там... Всичко това, според мен, са действия на хора, които всъщност не са особено заинтересовани от бързия интеграционен процес на Македония в ЕС. Просто се говори, от една страна, че това трябва да стане, че уж има голямо желание и политическа воля, но в същото време там все още надделява върхушката, която е изградила кариерата си в ония времена на Титова Югославия върху чиста антибългарска основа.
‒ Предстои ви среща по този казус с еврокомисарю Щефан Фюле. За какво ще настоявате пред него?
‒ Ще разкажем съвсем обективно как е протекла цялата агония с една майка, която е и българска гражданка. Ще разкажем за начина, по който е проведено и разследването, и обвинението, ще говорим за самата присъда и за начина, по който Спаска Митрова е третирана и сега, за да дадем пример на едно наистина драстично нарушение на човешки права в държава, която се намира в Европа и която желае да се присъедини към ЕС. От гледна точка на съдебната система това трябва да доведе до една обективна оценка за това, доколко се спазват критериите от Копенхаген.
‒ Преди малко изразихте съмнение за това, че Скопие по‒скоро имитира желание за присъединяване към ЕС. А какво е отношението на самия ЕС към подобно поведение?
‒ ЕС гледа на всички страни, особено от Западните Балкани, с доста силна ангажираност и при положение, че има изпълнение на критериите, не би забавил тяхното присъединяване колкото се може по‒скоро. Но, знаете, че това става на базата на обективна оценка на изпълнение на всичките изисквания. А тук ние се срещаме с една сериозна спънка, която обаче от друга страна може да бъде лесно преодоляна, пък това не се прави. Затова изпитвам известни съмнения, че се обявяват едни желания, а същевременно няма особено силно движение в тази посока.
‒ Кажете каква е рецепцията в ЕС на небезизвестните ОМО‒Илинден, които винаги са твърде шумни в настояванията си за легитимация?
‒ Ако става въпрос за оценка на ЕК, мисля, че този въпрос беше достатъчно дълго спряган, имаше конкретни занимания с него, но вече не е на дневен ред. В Европа съвсем ясно разбраха, че се злоупотребява с тема, която няма реални очертания.
‒ Имаме ли нужда от нов договор за добросъседство с Македония?
‒ Ако такъв договор бъде подписан, той безусловно ще бъде една крачка напред. Подобни договори за добросъседство са крачки за подобряване на взаимоотношенията, но, разбира се, много важен би бил ответът на Македония. Със сигурност обаче трябва да се разговаря от обективни и реалистични позиции, защото във всички случаи проблеми помежду ни съществуват, а не виждаме засега поне особено желание от страна на нашите съседи да ги преодоляват.
‒ Говори се, че те ще настояват като клауза на евентуален договор да залегне признаване на т.нар. „македонска нация” и „македонски език”.
‒ Не знаем, можем само да гадаем какво ще настояват, но при всички случаи, ако има искрено желание за един такъв договор, няма нищо лошо да се проведат преговори, стига те да не са пак само заради симулирането на активност. По-важното е на дело да има някакъв напредък.
‒ На какъв тип поведение по отношение на съседите ни от Македония сте Вие: по‒агресивно или по‒скоро меко и отстъпчиво?
‒ Аз съм привърженик на проявата на конструктивно поведение от страна на официалните български власти, но съм категоричен, че не бива да се допускат никакви отстъпки от принципните положения , които са продиктувани от европейските стандарти. Там отстъпки не трябва да има. Случаят със Спаска Митрова е типичен пример за това.
