Слави Трифонов обяви състав на евентуален кабинет и стана страшно. Отвсякъде заваляха мнения, упреци, похвали и всичко останало, присъщо на българските страсти, слугинаж, лично и корпоративно творчество. Смятам, че лидерът на „Има такъв народ“ закъсня – трябваше да направи това преди изборите, за да знаят българите за какво гласуват или не искат да подкрепят.
Той ще разчита на тези министри, а дали те ще бъдат харесани масово и дали има за какво да бъдат харесани – е съвсем друг въпрос. Възприемам го като тест. Това е нещо ново, което не означава, че е лошо.
И така, както Трифонов е съставил отбор, без да се съобразява с останалите политически играчи. Поне във видимата част. Което провокира такива като мен да изразят своята позиция.
След управлението на Борисов е много трудно да се измисли нещо по-деструктивно. Достатъчен аргумент е фактологията по невижданото ограбване на страната и гражданите.
Трифонов ни казва: Аз виждам няколко важни неща, които трябва да се направят за държавата и хората и ще ги реализирам с този екип. Това е послание и поемане на отговорност. И на тези, които биха го подкрепили.
Някои от хората в списъка с министри и премиер обаче предизвикаха бурни реакции, което не би трябвало да е изненада за Трифонов и екипа му.
Някои имена будят въпроси и дори съмнения: дали някой друг не наднича зад тях?
През февруари 2021 г. царската партия НДСВ, която управляваше България преди години, се срина до положение да не успее да събере 2 500 подписа за участие в изборите на 4 април. Суверенът така е решил – за добро или лошо.
Няма да коментирам качествата на хората от списъка. Впечатляващо е обаче масовото присъствие на бивши царисти в медиите, които благославят избора на Николай Василев за премиер, например.
Мирослав Севлиевски, бивш енергиен министър от царистите обобщи нещата: „И Ники Василев, и Любо Дацов, и Ради Найденов. И тримата стават за всичко“. Стават за всичко? Всичколози?
Щедри на похвали и комплименти са проф. Огнян Герджиков, проф. Пламен Панайотов, Милен Велчев, Красимир Катев, Шулева, Красимир Катев и др. от „жълтия“ актив на Симеон Сакскобургготски.
Разговарях с д-р Антония Първанова, от която чух нещо, което заслужава внимание. Според нея, ако партиите, преди избори обявяват своите програми и екипите, които ще ги реализират, би било чудесно - избирателите ще преценят по-лесно за кого да дадат гласа си.
Но да се върнем към министрите и премиера от списъка на Трифонов. Повечето са непознати, с прекрасни CV-та. Зад някои от тях обаче надничат сенките на лица, навяващи лоши спомени. Ще спомена Спас Русев, Милен Велчев, Делян Пеевски, Николай Бареков, Емил Караниколов. Покрай тях пък изплуват скандалите с „Телелинк“, „Булгартабак“, придобиване на медии от Пеевски като Канал-3 и уволнения на доказани журналисти, скандалното придобиване на Виваком за около 300 млн евро чрез съмнителен търг и препродажбата за 1,2 млрд евро по неособено прозрачен начин. В мероприятието съучастваха именно Спас Русев, Милен Велчев и Делян Пеевски, с пълната подкрепа на Бойко Борисов и Сотир Цацаров. Да не говорим за докарването на ФК "Левски" в състоянието, в което все още се намира – отново благодарение на част от тези хора.
Караниколов се прочу с акцията с фурмите от Абу Даби, както и с усилията си да осигури възможност на Пеевски да заграби завода „Дунарит“ чрез офшорки… Борисов го освободи заради съмнения, че е свързан с Пеевски и ДПС.
Някъде отзад надничат и сериозни руски интереси - чрез Внешторгбанк, считана за много близка до руския президент Владимир Путин.
Ще спомена също Христо Алексиев, предложен за министър на транспорта. Той отдавна е в системата на БДЖ на ръководни длъжности, но през това време БДЖ само затъва. Бил е и в Националната Компания Железопътна инфраструктура. Точно в НКЖИ са потънали стотици милиони по договори с фирми, свързвани с Делян Пеевски и други олигарси. Много от поръчките са давани без конкурс и обществени поръчки. Някои от цените за ремонти надвишават средните за Европа десетки пъти. Когато Алексиев бе служебен министър на транспорта през 2017 г. списък с тези фирми и поръчки му бе предоставен от Фрог нюз. Обеща да проучи нещата (бяха му пределно ясни), но не последва нищо. Така той прикри съмнения за откраднати стотици милиони. Пеевски остана недосегаем.
Най-много ме притеснява обаче, че не чухме нищо конкретно за съдебната реформа. От месеци очаквам поне намек от „Има такъв народ“ за съдбата на главния прокурор Иван Гешев. Не чух. Общите приказки, че трябвало време, за да се извършат промени, които да ограничат правомощията на първия държавен обвинител са тупане на топката. Без радикална реформа в тази чувствителна област държавата и гражданското общество няма да получат справедливо правосъдие. Ако Трифонов и хората край него бяха полежали в ареста без вина, или прокуратурата им бе повдигнала абсурдни обвинения само защото критикуват Борисов, Пеевски или Доган, ако КПКОНПИ бе запорирала всичките им сметки, жилища, фирми и имоти, вероятно щяха да имат по-различен поглед към реформата, за която говоря. Сит на гладния не вярва, казва народът. Който не се е сблъсквал с прокуратурата, НАП, ДАНС, МВР и пр. институции, използвани като бухалки от предишното управление, трудно може да си състави мнение за мракобесието по преразкази… Без нови разследвания на погрома срещу КТБ, фалита на „Булгартабак“ и ликвидирането на тютюнопроизводството, „приватизацията“ на ББР от неколцина олигарси, придобиването на БМФ, арестите на бизнесмени, откраднатите милиарди от пътища и магистрали, войната в хазартния бизнес, заплахите, рекета и пр. всичко ще остане на ниво пожелания.
Не знам какво влага Трифонов в нашумелия израз „да изчегъртаме“, но за много хора без изчегъртване на гешевщината в магистратурата, борисовщината в политиката и пеевщината в задкулисието няма как да се случи промяната. Може би подмяна, но не и промяна.
Споменът за протестите от 2020 е жив. Прекрасните лица, характери и енергия все още ни дава сила е надежда. Там бяха събрани въжделениета на няколко поколения: моето трябваше да се извини, че допусна свинщината да властва толкова дълго, а новите – да проправят път напред. На какъв бряг излязохме? Борисов корабокрушира, служебното правителство започна да гради основи на нещо ново, дори при слабата избирателна активност хората дадоха най-високо доверие на „Има такъв народ“. А нататък? Имаме право на надежда, но и на мнение. Не очакваме да е лесно, но е добре, когато воюваме, да знаем за какво. И ще казваме какво мислим.
Огнян Стефанов
П.П. Тъмният фон не вдъхва позитивизъм и добро настроение.
