Тъй като последните избори не успяват да разрешат политическата безизходица, която обхвана България от април, страната се насочва към неизследвана територия. Tака започва анализът в чуждестранната медия Balkan Insight.
За втори път от малко повече от три месеца в България се наблюдават парламентарни избори. Докато гласуването на 4 април доведе до изненада, тези в неделя едва либяха такива. Резултатът изглежда е поредният многообразен парламент със същите шест партии и коалиции, преминали избирателния праг, както през април.
Сега почти всички бюлетини са преброени, ясно е, че за първи път от 2009 г. дясноцентристката ГЕРБ на Бойко Борисов не излезе на върха, макар и с най-малки разлики. Политически новодошъл, шоуменът Слави Трифонов „Има такъв народ “, вместо това застана на първо място само с няколко хиляди гласа повече.
С допълнителни гласове за Демократична България и „Изправи се!Мутри вън! ”, балансът на силите леко се измести в полза на така нареченит „протестни партии ”, като се има предвид, че ГЕРБ, макар и да взима около една четвърт от гласовете, остава изолирана и избягвана от останалите партии. Въпреки това, докато преброяването на гласовете се провеждаше, стана очевидно, че обединените места на трите „протестни партии“ няма да имат мнозинство в следващото Народно събрание.
Следователно изборите не успяха да разрешат политическата безизходица, обхванала България от април и страната се насочва към малко изследвана територия. В резултат на това през следващите седмици и месеци вероятно ще се осъществи продължителна политическа криза, чийто резултат е трудно да се предвиди. Друг кръг от избори може да се проведе през есента.
Статуквото е отслабено, а не унищожено
Ключът към разбирането на политическата главоблъсканица в България през последната година е широкото възмущение от статуквото и силното желание за политическа промяна. Миналата година масовите протести избухнаха през лятото в отговор на явната корупция на политическата класа в страната и произволната злоупотреба с власт от прокуратурата.
Изборното и парламентарно предизвикателство от „протестиращите партии“, ИТН, ДБ и ИМВ, е продължение на това движение. Но въпреки че то им отслаби статуквото, не го победи. Борисов лично е станал токсичен и спадът на ГЕРБ е осезаем, но те са далеч от политическия колапс, на който някои се надяваха.
Традиционният враг на ГЕРБ, БСП, потъна до рекордно ниско ниво, но въпреки това остава пред антикорупционната "Демократична България".
Движението за права и свободи, фокусирано върху етническите турци, за разлика от
това държи стабилен дял от гласовете, но също така преживява спад, тъй като се бори с намаляваща избирателна активност в някои от основните си избирателни райони.
И накрая, както през април, различните крайнодесни партии, подкрепили правителствата на ГЕРБ и БСП в миналото, не успяха да прекрачат прага и видяха намаляването на техния общ дял на гласове, което може би сигнализира за промяна в „протестния вот от страна на традиционния им електорат.
По-важното е, че временното правителство, назначено от президента Румен Радев след неуспеха да сформира правителство след изборите през април, придоби истинска популярност през последните седмици, благодарение на собствения си антикорупционен стремеж, като по този начин допълнително подкопа статуквото.
Разклатени перспективи за промяна
Въпреки отслабването на статуквото през последните месеци, желанието за промяна остава неосъществено. Когато новият парламент се свика, той най-вероятно ще се опита да продължи в духа на предишното краткотрайно събрание и да прокара законодателство, насочено към укрепване на върховенството на закона и борба с корупцията.
Но всичко зависи от това дали може да се сформира ново правителство или не. Конституцията предвижда само три възможни опита преди разпускането на парламента и свикването на нови избори от президента. Един от тези три мандата би могъл да бъде отхвърлен предварително, тъй като е ясно, че ГЕРБ не биха могли да сформират правителство поради настоящата си политическа изолация и токсичността на Борисов.
И така, когато резултатите от изборите започнаха да идват, имаше широко разпространено очакване, че ще бъде направен опит за някаква форма на коалиционно правителство на „протестните партии“. В понеделник обаче тази надежда беше разбита от Трифонов, който заяви, че ИТН няма да участва в никакви коалиции и вместо това ще предложи собствено „правителство от експерти“.
Този ход - или каскада - предизвика ужас сред другите „протестни партии“, както и сред широката общественост, тъй като списъкът с имена, представен от Трифонов, далеч не е обещаваща промяна; неговият избор за министър-председател Николай Василев беше заместник министър-председател в две бивши правителства с неблагоприятно наследство. Нито предполага много перспективи за значима промяна след смяна на лицата, тъй като предложената платформа включва нереалистична космическа програма, но не и осезаема политика за съдебна реформа - да не говорим за някакъв план за справяне с продължаващата пандемия.
Въпреки че може да се предположи, че такова еднопартийно правителство на малцинството не би получило подкрепата на парламентарно мнозинство, това не може да бъде изключено. Сред политическата класа има умора от перспективата за поредни избори и това може да е възможен път за встъпването в длъжност на правителството на Трифонов. И все пак ще са необходими близо 60 депутати от други партии, които да го подкрепят.
Ако ИТН не успее да получи подкрепа за своето правителство, последният мандат ще бъде даден по преценка на президента Радев. Най-вероятно той ще се падне на социалистите - които подкрепиха кандидатурата на Радев за президент през 2016 г. Но въпреки че техният лидер Корнелия Нинова заяви, че ще се опита да сформира правителство, вероятността за успех е дори по-малка, отколкото правителството на ИТН, тъй като нито ГЕРБ, нито ИТН - които заедно заемат по-голямата част от местата - няма да подкрепят управлявано от социалистите правителство.
Турбуленцията може да привлече вниманието на ЕС и САЩ
Тъй като перспективата за нов кръг от избори се очертава, също така е много вероятно политическата арена на България да се сведе до трипосочен конкурс, доминиран от Борисов, Трифонов и Радев. Настоящото съперничество между алфа-мъжете ще се усложни от очакваното кандидатстване на Радев за преизбиране. Устойчивата популярност на Радев като политик - той спечели със съкрушителен удар през 2016 г. - и фактът, че „неговото“ временно правителство се радва на истинска подкрепа, може да мобилизира електората, което води както до по-голяма избирателна активност, така и до друго възможно прекрояване на политическия пейзаж .
В международен план България не получава особено внимание, но това може да се промени, ако ЕС или НАТО започнат да възприемат нестабилността на страната като заплаха. Докато Европейският парламент официално изрази подкрепата си за миналогодишните протести и САЩ санкционира няколко български бизнесмени с тъмни политически връзки за корупция, най-голямото европейско политическо семейство, дясноцентристката Европейска народна партия, ЕНП, остана недвусмислена в подкрепата си за Борисов. Вероятно Борисов, който отдавна поддържа добри отношения в Брюксел и Берлин, се надява европейският натиск за политическа стабилност да му отвори път за завръщане на власт.
И накрая, в страна, в която негодуванието е голямо и нестабилността привидно се е вкоренила, шоуменът Трифонов е непознатият заместващ символ и засега топката е в лагера му.
Възможно е ИТН да загуби подкрепа поради умората на гласоподавателите в друг кръг от избори, но също така може да се обърне в другата посока и да тласне ИТН до невиждани висоти. България няма да е първата страна, която ще види възхода на известен политик, който разклаща статуквото. В този смисъл България не е толкова различна от Италия на Бепе Грило, Америка на Доналд Тръмп или Украйна на Владимир Зеленски.
Превод и редакция от Balkan Insight: Мира Ереева
