В разгара на родната предизборна кампания вождът от Банкя, соченият от някои медии като ”еднокнижникът” Борисов, лидер на ГЕРБ, бивш премиер и кандидат-депутат на крака отиде в Анкара, за да си поговори с определяния като откровен диктатор президент на Турция. Спорно е в какво качество Борисов отиде да се ръкува с Реджеп Ердоган. Какво точно са си говорили е обект на спекулации. Визитата обаче така или наче направи (предимно негативно) впечатление и даде поводи отново да направим някои сравнения - между Борисов, Ердоган и това което се случва у нас и в южната ни съседка.
Причината за този текст съвсем не е самата визита на Борисов. За нея се изписа достатъчно през изминалите 10-тина дни. Повод обаче е решението на Ердоган да уволни един университетски ректор, чието назначение събуди яростна вълна от протести.
Диктатурите унищожават интелектуалните свободи. Така работят репресивните апарати - потискат инакомислещите, уволняват смелите и поставят на ключови места удобни хора. Така в Турция през юли 2016 г., след опита за преврат, Ердоган присвои правото да назначава ректорите на висшите учебни заведени, които допреди това получаваха постовете си след провеждането на избори. Тези избори се замениха с еднолични решения.
Опитите която и да е власт да овладее образователната система, трябва да са червен флаг за всички. Независимо за коя държава става дума. И често става повод за яростна обществена реакция. Но не навсякъде. У нас се случва така, че тъкмо тези скандали са по-скоро “чудеса за три дни” и минават незабелязано.
Само преди няколко месеца бяхме в разгара на априлската предизборна кампания. Тогавашният премиер Борисов нагло отказа да напусне поста си и също толкова нагло рекламираше себе си и правителството на ГЕРБ от националния ефир на фона на оглушителното мълчание от страна на Централната избирателна комисия. Точно тогава се разигра поредният пошъл сюжет - еднокнижникът от Банкя влезе в двора на УНСС, беше посрещнат от ректора проф. Димитър Димитров и дори пусна снимка от мероприятието във Facebook.
В деня на тази визита доц. Мартин Осиковски публикува своя позиция в социалната мрежа като се обяви против употребата на университета за политически цели. Осиковски бе освободен от длъжност малко след това. Мотивите - уронване на университетския престиж. В края на април бе върнат заради известен обществен натиск.
Също съвсем наскоро стана ясно, че ректорът на Югозападния университет проф. д-р Борислав Юруков определял допълнителни трудови възнаграждения на преподаватели и административния персонал и дал на самия себе си близо 150 хил. лева бонус. От ЮЗУ обаче излизат някои страхотни кадри. Това е любимо място за достигане на академични върхове от властимащите. Там е завършил главния прокурор Иван Гешев, зачислен бе бившия вътрешен министър Младен Маринов, напуснал поста си в разгара на летните протести заради връзки с ДПС, а “Право” е завършил самият Делян Пеевски.
Задкулисието се оказа и вътре в друг университет - Алма матер. Това се е случило с овладяване на нещо много простичко, което също минава под радара на общественото внимание - студентската телевизия. През 2018 г. ректорът на СУ Анастас Герджиков решава да назначи за директор на ТВ “Алма матер” Башар Рахал. Без знанието на академичната общност се подписва договор с куха фирма. Инвестицията е за 10 милиона, а срокът на договора е 5 г. После всичко потъва - телевизията спира да работи, телевизионното студио, оборудвано с модерна техника, на която уж да се учат студентите и бъдещите журналисти, е запечатано. Съвсем наскоро пък стана ясно, че длъжността директор се изпълнява от асистентката на Рахал - Цветелина Бенчева, която заема поста, въпреки че не отговаря на нужните критерии.
Коментира се, че Цветелина Бенчева е близка на ректора на СУ - Анастас Герджиков, избран начело на Алма матер с любезното съдействие на проф. Любомир Спасов, директор на правителствената болница и човек с близки връзки в ДПС. Спасов пък стана главен герой в едни други скандали с болница “Лозенец”, с които стана ясно, че лечебното заведение е източвало здравната каса с фиктивни пътеки и е участвала в схеми с трансплантации на органи.
Изводът е простичък - образованието е пряк път за постигане на целите на задкулисието. Решението? Изостряне на вниманието, чувствителност, обществен контрол. И много мислене.
Джесика Вълчева
