„Мълчанието от последните дни подсказва, че диалог между партиите се води, но задкулисно“, заяви пред радио „Фокус“ Борислав Цеков, доктор по конституционно право, директор на Център за Нова Европа.
Той подчерта, че съотношението на силите в новия парламент е почти идентично, спрямо постигнатото на редовните избори през април. Разликата е в известното осъзнаване, че нито една политическа сила - нито от т. нар. партии на статуквото, нито от тези, които се самоопределят като партии на протеста, не получи доверието на мнозинството от българските граждани.
„Нито една от тези партии не получи мандат за управление. Нито една партийна програма не беше одобрена от българските граждани и това налага диалог. В предния парламент диалог липсваше, сега отново имаше заявки за липса на диалог, но мълчанието от последните дни подсказва, че този диалог, макар и не публично, както би следвало, все пак се води зад кулисите. Политическият диалог има и своята поверителна част, но това трябва да е съчетано с висока степен на публичност и прозрачност на целите, на приоритетите, намеренията, които ще се реализират. Надявам се това да се случи с началото на работата на това Народно събрание, да не затънат депутатите, както предния път, в полемики за заплати и привилегии, което бе една от първите им задачи тогава, а да дадат една ясна посока какво ще се прави, защото това е отговорността на партиите в парламента“, коментира експертът.
Според Цеков недоволството, което предизвика политическият акт на ИТН, се дължи именно на това, че те нямат мандат за управление от българските граждани. Подобен ултимативен подход би бил поне оправдан в някаква степен от партия, получила убедително мнозинство, но в случая това не е така, обясни той.
„Много, много далече е партията на Слави Трифонов от каквото и да било мнозинство сред гласувалите, а като вземем, че гласувалите бяха изключително малко, исторически най-ниската избирателна активност, виждаме, че партия с по няколко процента подкрепа от обществото се опитва едва ли не да диктува и да поставят ултиматуми. Това предизвика недоволството. Правилата на демокрацията не допускат нито една част от обществото да си присвоява народният суверенитет и да диктува на останалите. Затова правилата на декорацията, залегнали в Конституцията, задължават партиите да разговарят“, подчерта той.
При хипотезата за провал на трите опита за съставяне на правителство Борислав Цеков подчерта, че президентът ще бъде длъжен да разпусне Народното събрание, да насрочи избори до месец и да назначи служебно правителство. То може да е същото като състав, но трябва да има нов указ. Борислав Цеков припомни, че Конституцията забранява на държавния глава през последните три месеца от мандата си да разпуска Народното събрание.
„След 22 октомври президентът не може да разпусне парламента. Тогава ще имаме едно съжителство между действащо Народно събрание и служебен кабинет, назначен от президента, което от своя страна означава, че това служебно правителство ще бъде обект на някои от формите на парламентарен контрол, но без възможност Народното събрание да реализира политическа отговорност на правителството, т.е. не може да иска оставката на служебното правителство“, допълни Борислав Цеков.
