Един от големите български поети на нашето съвремие - Ивайло Балабанов, напусна този свят. Вестта за кончината на твореца на словото съобщи за БТА кметът на Ивайловград Диана Овчарова.
След смъртта на съпругата му Ваня на 14 ноември миналата година Балабанов живееше при сестра си в Ивайловград.
Поклонението ще бъде утре от 9.00 часа в храма "Свето Преображение Господне" в Ивайловград, а погребението е от 10.00 часа, каза Овчарова.
Ивайло Балабанов е роден през 1945 г. в с. Хухла, Ивайловградско. Завършва гимназията в Ивайловград, след което работи по изграждането на Кремиковци, язовир "Ивайловград", "Пътни строежи" и др. Известно време работи като програмен ръководител на радиовъзел "Ивайловград".
Българско стихотворение
Момчета, знам, че вече ви дотегна
и хлябът сух, и голата ракия,
и тежкото небе на тази бедна
страна, в която няма прокопсия....
Великите й царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена, необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна, съвеста пияна,
а ореолите - алъш-вериши
и луд е, който плаче с Дебелянов
по някакави си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е свободата
от синята ни ноемврийска есен?
Защо пирува с разни богаташи
и хитреци, дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши...
Защо е с тях? Защо не е с народа?
момчета, знам, че е на халос туй, че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем, дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне - като в турско време,
"Къде си, вярна ти, любов народна?"
Ивайло Балабанов
