Картините на Долорес Дилова, Станимир Желев и Атанас Атанасов дават глътка свеж въздух на българската живопис. Изложбата се открива довечера от 19.00 часа.
Светлин Русев
Трима живописци, различни и като стилистика, и като чувствителност, и
като цялостно артистично поведение, се срещат в своя обща изложба! Не само
външно погледната, но и по същество, живописта на Долорес, Атанас и Станимир
Желев е трудно да бъде подведена под някъква обща арт платформа. И ако има нещо
общо – това е тяхната различност. Различност, която уважава правото на личен
път и движение в пластическото пространство. Във време, когато модерните
средства на информация са проникнали дълбоко в артистичните прояви, за щастие
има художници, които не само уважават пластическото начало на картината, но и
го извеждат до личен емоционален свят.
Остро експресивна, живописта на Долорес Дилова носи природата в себе си и като начало, и като трайно състояние, и заедно с това е индивидуално неповторима като стилистика, като психологическа среда, като духовност. Мощно и едро построена картината живее в някакво свое емоционално състояние, със свои правила и закони. И ако Долорес е тръгнала от природата към себе си, пътят при Станимир Желев минава през едно вътрешно състояние, за да стигне до една пластичекса предметност, която едновременно е и природа, и живописна материя, с дълбок духовен заряд. Пласт върху пласт времето е формирало една сурова пластичност, със следи на вечност.
Изкуството на Атанас Атанасов като че ли е най-близо до своя природен
първоизточник, а всъшност носи тайнството на скритите сили на битието, които
движат раждането, съзряването и смъртта. Изяществото на източната стилистика се
среща с един конкретен реализъм, който в пластическата си цялост ни отвежда в
пространствата на иреална духовност.
Какво ни казват тримата автори?
На първо място – живописта преди да бъде пластичен или какъвто и да е принцип, е лично духовно състояние.
На второ място – светът на природата е свят на артиста, когато е минал през познанието на сърцето.
На трето място – колкото е по-агресивна съвременната арт технология на визуалните изктиеската духовност.
Не всичко е загубено – живописта е жива!
