Депутатите от „Има такъв народ“ и ГЕРБ отказали да се снимат пред парламента, каквато традиция има отколе. Не знам какви са истинските мотиви, но може да се предположи.
ГЕРБ се правят на голямата работа: презират останалите и искат да покажат колко са яки в опозиция. „Никой не може да ни накара да правим нещо, което не искаме“. Тяхна работа. А и как слуги да се снимат без вожда и господаря. Ако той нареди и подводна фотосесия ще направят, но без него – сакън.
Глупави дойдоха, глупави и мразени ще си отидат. Богати и намразени. Днес ги няма на снимката, утре може да ги няма и на хоризонта...
Откриване на Народното събрание през 1901 г.
Депутатите от ИТН навярно смятат традицията със снимката за отживелица, нафталин и излишна парадност. Може да са прави, не знам. Но ми се струва, че тази снимка не за спомен, закачена в кабинет или нечий хол, а за протокола, архива на НС и историята дори. Не е лошо следващите поколения да знаят, ако страната в сегашното време е тръгнала по нов, смислен път – на кого да благодарят. Ако обаче сме си останали оплетени в интриги и задкулисни сметки, да са наясно кои политици (поименно и по образ) са виновни.
Ива Митева, новият председател на НС, се оказа сама и изглеждаше тъжна. Не е много ОК.
Фотографиите са нещо специално. В тях винаги има много надежди – минали и бъдещи. Мисълта взех назаем от Еди Адамс. Адамс, който засне „Смърт в Сайгон“ и направи десетки портрети на политици и известни личности под надслов „Те промениха света“.
Витали Роник
П.П. Все пак да обясня. Някои ще се възмутят, че няма нищо общо между войната във Виетнам, снимката на Еди Адамс и българското 46-то Народно събрание. Може да няма, а може и да има. Ще разкажа, когато му дойде времето. А може така да ми е хрумнало, за да провокирам читателския интерес. Но снимките имат значение, в това съм сигурен.
