Няма никаква гаранция, че ще се състави правителство, но много се надявам, че ще надделее някакъв политически разум, а не играта с избори като демократичен инструмент, който се превърна в играта с избори като инструмент за прекратяване на демокрацията, защото избори използват и авторитарните режими. Поредни избори след три месеца ще бъдат игра с огъня, и затова се надявам всички да са научили нещо и да се опитат преди да формулират трудно изпълними или неизпълними ултиматуми, по-добре предварително да се договорят с потенциалните си партньори. Това ми се струва много по-разумно, а и много по-е
Това заяви в коментар за БГНЕС политологът проф. Антоний Тодоров. Според него има желание за диалог.
Ако веднага отидем на нови избори, честно казано това ще бъде гигантско изпитание за всички, и всички ще бъдат неприятно изненадани. Гражданите, които отидат да гласуват ще се радикализират, а очаквам дори и още по-ниско участие. Затова предпазвайки се от тези опасности, партиите изглежда, особено тези, от които очакваме формиране на правителство, да демонстрират повече диалогичност, още повече, че аз не мога да си представя в сегашната ситуация правителство, подкрепено поне от 4 партии, между които да няма никакъв диалог, посочи проф. Тодоров.
По думите му, депутатите по същество са същите, няма големи различия от предишния парламент. Но мисля и се надявам те да научиха нещо от предишния парламент и този път да се опитат малко по-конструктивно да работят за това да има редовно правителство със съответна програма, подкрепена от едно мнозинство, което да не оцелее, да кажем да не бъде по-кратко от поне една година, защото няма да има никакъв смисъл да има такова правителство.
Позицията на ДПС е традиционна. Това е партия на малцинство, партия центристка по своя характер, която би могла да се коалира и наляво, и надясно, това го виждаме и в други страни с подобни партии. Така че ДПС, разбира се, си дават сметка ясно, че не могат да бъдат решаващ фактор във формирането и подкрепата на правителството, но биха могли да заявят роля на подкрепящи правителството, за да изчистят малко ако щете и публичния си образ, да не са партия изолирана от всички, да се покажат като партия, готова на диалог, включително и с такова реформаторско правителство. ДПС е участвала в различни правителствени формули. Някои експлицитни, като примерно коалицията с НДСВ и впоследствие Тройната коалиция, или по времето на правителството на Орешарски. В повечето случаи като един някак си неофициален партньор и коалиционен на правителството, който не е подписал споразумение, но подкрепя правителството и това го виждаме в много случаи.
Дори още в правителството на Филип Димитров през 1991 г., когато беше формирано, но и в много други случаи. Така че ДПС се опитва да играе същата роля, но вече си дават сметка, че вече не може да бъдат балансьор, тоест от него няма да зависи непременно правителственото мнозинство.
