Ревизираният План за възстановяване и устойчивост помага повече на банките, а не на малкия и среден бизнес. Това е мнението на Станислав Младенов, експерт в Съвета по икономика към Софийската градска организация на БСП. Той коментира ревизираната от експертите на служебния кабинет версия, която беше публикувана на 20-ти юли в края на деня.
Една от най-добрите промени е свързана с бившия фонд за "Декарбонизация", който сега вече е наречен процедура "Декарбонизация чрез инвестиции във възобновяема енергия и енергийна ефективност". В него планираната безвъзмездна помощ е в рамките на 50%.
Общият извод в процедурата за технологична модернизация обаче е, че след преработването на Плана, са увеличени средствата за финансови инструменти, но няма повишение на безвъзмездните помощи.
"Не разбирам логиката на всичко това. В самия проектен фиш е записано, че съществува голяма ликвидност в банковия сектор и най-вече огромна задлъжнялост на малките и средни предприятия. И в същото време държавата решава, че ще лекува този проблем като дава още повече заеми на малките и средни предприятия. Тоест - дава им още от същата отрова. Държавата не лекува проблема с отпускане на безвъзмездни средства, с които малките и средни предприятия да намалят задлъжнялостта си, а ги води към още по-голяма задлъжнялост", каза Младенов.
Той добави, че в момента на пазара се предлагат финансови инструменти на стойност близо милиард и половина, а от тях са усвоени не повече от 30%. "На пазара има огромен ресурс, който стои и чака да бъде взет. Тоест, няма търсене на тези финансови инструменти. Защо е необходимо да бъдат предлагани още от тях?! Това е лош подход. Освен това, тези средства се предлагат от банките. Банките обаче дават кредити на бизнеси, които не са закъсали и в криза, а са в цветущо икономическо състояние, за да може след това да няма проблем с връщането им. Тоест, с кредити няма да бъде изпълнена целта държавата да помогне на малките и средни предприятия. А това ще доведе до дисбаланси в икономиката и икономическите субекти", категоричен е експертът по икономика на БСП - София.
Според Младенов, далеч по-далновидно е да бъде постигнат баланс по отношение на фондовете за технологична модернизация в Плана за възстановяване и устойчивост. "Бюджетът трябва да бъде увеличен и да е поне 400 милиона лева, колкото беше в старата версия. Това отстъпление, което е направено при ревизията сега в полза на финансовите инструменти, трябва да бъде премахнато", категоричен е той.
Станислав Младенов призна, че не разбира защо България продължава да не се възползва от възможността, която предлага Европейският съюз, за нисколихвени заеми. "В плановете за възстановяване и устойчивост има два компонента - единият е безвъзмездната финансова помощ, другият са нисколихвените заеми. Защо се възползваме от безвъзмездната финансова помощ, която тук за българския бизнес нашата държава ги предлага под формата на заеми, а не взимаме нисколихвените кредити?! Не виждам причина държавата ни да не изтегли 5 милиарда нисколихвен кредит, с който да инжектира българската икономика и да предизвика бум, да завърти колелото по примера на останалите държави. Вземете дори Гърция, например... Защо не се възползваме от заемите, които ни се полагат, като заеми и от безвъзмездната финансова помощ като такава, вместо тази безвъзмездна финансова помощ да я превръщаме в заеми?!", обясни той.
Експертът в Съвета по икономика към БСП - София напомни, че зад малките и средни предприятия стоят множество човешки съдби, защото около 70% от българите са ангажирани там. "Има още един голям проблем, който в момента е неглижиран, но ще ни сполети скоро. Държавите, които вече имат зелена светлина да получат първите средства по Плановете за възстановяване и устойчивост, през септември-октомври ще ги налеят в икономиките си. Свежите пари в обръщение ще доведат до покачване на цените, до инфлация. По това време ние, в България, още няма да сме получили никакви средства.
Бизнесът ни няма да е конкурентен, тъй като няма да разполага с ресурс. А българската икономика е експортно ориентирана. И това ще доведе до фалити. Ще вървим към бедност, която ще предизвика бунтове. Това е оперативен риск, който е с висока степен на вероятност. Ето защо е изключително важно да приведем в действие Плана за възстановяване и устойчивост час по-скоро", добави Станислав Младенов.
