Младите хора често мислим за живота като “живот преди брака” и “живот след брака”. За много от тях бракът си остава истинска загадка, която, казано метафорично, много прилича на музикална стълбица и от това каква песен ще пеем зависи семейното щастие.
Учените обаче са категорични, че дори и в най-щастливите семейства, двойките преминават през няколко фази по време на своя съвместен живот. Те са неизбежно свързани помежду си. Въпреки това всяка от тях е различна и по определен начин определя отношенията на партньорите в брака. Ако ги познаваме добре, може да си отговорим на много въпроси, които често ни измъчват, както и да намерим разковничето за семейното щастие.
Фазата на медения месец
Това е най романтичния, изпълнен с нежност и идеалистичност период. Той настъпва веднага след сватбата и продължава от няколко месеца до година-две.
На практика, в древен Израел, мъжете не са били вземани на задължителна военна служба в първата година от брака им, за да им се даде време да се насладят на общуването със своята половинка, да установят съпружески отношенията и създадат така необходимия домашен уют.
Тази фаза в брака се характеризира със много страст и интимност, и е особено важна за подхранването на благородния съюз между партньорите.
Фазата на напасването
Тя идва с края на първата година от брака. Понякога настъпва постепенно, друг път – изведнъж. Зависи до голяма степен от различни обстоятелства, които влияят върху партньорите поотделно и върху техния съвместен живот.
Вниманието и ангажираността на партньорите един към друг започва бавно да намалява. Завърнали се в “реалния живот” на грижи и отговорности, динамична работа, раждане на деца, двамата съпрузи започват да проглеждат през балдахина на брачното ложе. Осъзнали колко те са несъвършени, започват да се пробуждат и първите съмнения и въпроси: “Това ли е мъжът/жената на живота ми...? Понякога те прерастват в гротестни прозрения: “Мале, какво пиле ми окълва очите...”.
Фазата на препъни-камъка
Тя почти винаги ни връхлита след около три години. Тогава сблъсъците между съпрузите могат да станат доста по-чести. Осъзнаването, че си женен за някой, който има толкова недостатъци, колкото и добри черти, все по-често гложди съзнанието ни. И все по-често съпрузите се обръщат към себе, за да преоткрият собствената си личност. Фазата препъни камък при някои двойки настъпва чак през петата или седмата година. Тогава психолозите прибавят още една емблематична характеристика за брака –опасността от изневяра. Тогава тя става толкова реална, колкото и разбиването на илюзиите, а конфликтите и разочарованията “печелят” в битката с някогашната страст, нежност и разбирателство.
Фазата на преоценката
Тя идва по-рядко в края на първата декада на брака и доста често при навлизането във втората, когато партньорите свикват със странностите на другия и се адаптират към необичайностите на ситуацията. Съпрузите започват да узряват, особено ако имат деца или добри семейни образци (например семейството на родителите или кумовете). Това е времето на голямото завръщане към съвместното съжителство, отдаване на семейството и осъзнаване на ангажиментите като приятно задължение. Партньорите преоценяват силните и слабите страни на брака си, отстояват толерантността в брачния съюз, поставяйки семейния живот във възходяща градация.
Фазата на съвместното развитие
Преодолявайки досадата, конфликтите и изкушенията, в тази фаза вече двойката може да открие спокойствие през второто или третото десетилетие на брака. Изведнъж се оказва, че има втори шанс за преоткриване на другия. С порастването на децата и с изграждането на добра кариера на единия или двамата съпрузи, това е чудесна възможност за тях да се фокусират отново един върху друг. Това е времето, за което сме гледали във филмите – на подновяване на брачния обет и втория меден месец.
Фазата на кризата на средната възраст
Особеност на тази фаза е, че и двата пола в този момент могат да преживеят психилогическа криза на средната възраст, въпреки успехите в кариерата и щастливите мигове в брачния живот. Съзирайки, че половината им живот е отминал и мисълта за приближаването на старостта може да се окаже истинска драма за някои. В тези случаи те реагират твърде силно в стремежа си да задържат най-добрите си, силни – т.е. млади години. Това понякога е причина да напуснат брачния партньор, в търсене на по-млад.
Друг проблем се явава синдромът на “празното гнездо” – раздялата с децата, които поемат по собствения си път.
Към това могат да се добавят и други проблеми - загубата на родителите, влошаване на здравословното състояние, загуба на работата и пр., които поставят психическата устойчивот на партньорите на голямо изпитание, създавайки емоционални сривове в отношенията на брачната двойка.
Тези непредвидими обстоятелства често са причина партньорите да демонстрират “качества”, които не са присъщи за тяхната обичайна природа. Показвайки в обределени ситуации най-лошото в себе си, те си отравят без причина абсурдни обвинения, влизат в сблъсаци и колизии, които понякога са непоносими и за двамата. Когато обаче между мъжът и жената съществува дълбока духовна и емоционална връзка, когато са силно ангажирани един с друг, те могат да се справят и да намерят път през бурята, а не да разбиват брака си, което за съжаление много често се случва в тази фаза от съвместното съжителство.
Фазата на задоволството
Това време настъпва след няколко десетилетия. Тогава съпрузите осъзнават, че е особено щастие това, че са успели да останат заедно. Нещо повече – започват да изпитват задоволство и силно желание да бъдат един до друг до края на дните си. Много двойки се обръщат назад и изпитват благодарност, че са имали партньора си до себе си през цялото това време, в добри и лоши времена. Има и такива, които споделят, че отново са влюбени един в друг, осъзнавайки, че са избрали възможно най-добрия партньор. В тази фаза присъства единствено удовлетвореността и щастието да си именно с човека, когото обичаш повече от всеки друг.
