С куп опорки в национален ефир отново излезе психологът Росен Йорданов. Спорните му политически тези, разбира се, бяха облечени в кухи фрази. Йорданов каза и нещо интересно - според него на масата се слагали въпроси, в чиято важност той не бил съвсем сигурен. Сравни ситуацията с Гъливер, който отивал при лилипутите.
“Очевидно е, че се намираме в една посттравматична ситуация на един процес, който започна преди около година, когато имах възможност да кажа, че всичко което се развива като процеси, ще завърши с лек махморлук или с обичайната ни депресия и ще стигнем до извода, че нищо не се е променило. При всички положения в момента всички са вперили вниманието си в думите, а те са много ненадежден източник на надеждна информация”, обясни Йорданов пред БНТ.
“В България нещата са много лични. На масата се слагат въпроси, които не знам колко са важни. Трябва да се прави разлика между спешните и важните неща. Има проблеми, които са важни, но не са спешни. Ситуацията в момента е доминирана от страх. Всички послания са дълбоко пожелателни. Ако го разгледаме през призмата на лидерството, в момента имаме много сходна ситуация на Гъливер - страхът в началото, когато отива при лилипутите. Всички предизборни слогани на промяната - да се махне системата, да се върне нормалността, в момента се стоварва върху гърбовете на хората, които не са се замисляли за нещо много важно - какво е лидерството и кой е лидерът”, посочи още Йорданов.
По думите му в момента всички са вперили поглед в държавния глава Румен Радев. При Слави Трифонов всичко е зад кадър, а отпред е Тошко Йорданов.
“Говори месията на Трифонов в лицето на Йорданов. В това, което казва, и начинът, по който го говори, се вижда инфантилна сърдитост, недоволство. Има декларативни изказвания за това как всеки не иска постове, че не е важно, как се гледат общите посоки. Тежестта на това кой ще поеме истинската отговорност си стои и много скоро ще се усети тази тежест и през това кой ще издържи да я поеме. Много красиво звучи да има експерт премиер, умен, красив, с много езици. Но политическото лидерство не е просто експертиза и образование. То не е достатъчно”, обясни още Йорданов.
По думите му в момента има страх от трети избори, защото “нещата след това със сигурност няма да изглеждат по този начин”.
“Каквото и да си говорим, няколко пъти е имало силно лидерство в България през последните 30 г. Господин Костов беше силен представител на определен тип лидерство, имаше силно поведение на държавник. Имаше лидерството на господин Сакскобургготски и след това лидерството на господин Борисов. Сергей Станишев не можа да излезе от сянката на царя, той е бил в същия модел. В момента има криза на лидерство. Има много съмнения около господин Радев, който се опита да поеме лидерската палка. Той никога не е имал реални правомощия, лидерството му не е в истинския смисъл на лидерство, което понася отговорност, а лидерство на критиката...”, коментира още Йорданов.
“Месианските очаквания на нашето общество отразяват степента на незрялост. Преходът от такъв тип очаквания се задава още в момента, когато се опитваш да промениш нещата. Да може да формираш този откровен доверителен диалог трябва отначало да кажеш кой ще бъде лидер. Сега всички искат да бъдат антураж, никой не иска да поеме отговорността”, допълни още Йорданов.
