Замислете се, при сигнал за извършени престъпления от главния прокурор, кой ще е този прокурор, който ще тръгне да образува наказателно преследване и да разследва практически началника си? Това изглежда като „мисията невъзможна“ още изначално. Друг е въпросът обаче, ако съд се е произнесъл и е казал, че прокурорът е длъжен да разследва и законът го задължава да изпълни това си задължение. Ще видим дали тогава вече няма да се намерят смели прокурори, които да дръзнат да направят подобно нещо по отношение на висшестоящите в прокуратурата.
Това каза адвокат Петър Славо пред "ФАКТИ" в интервю във връзка реформата в правосъдието като обществен приоритет.
Реформата обаче не се изразява в една единствена голяма промяна на законодателството или пък в гласуване на конкретен законопроект, а в множество поправки и изменения на действащите закони. Една такава важна поправка в Наказателно-процесуалния кодекс внася за гласуване адв. Петър Славов още през 2016 година, когато е депутат в 43-тото Народно събрание. Става дума за въвеждане на съдебен контрол над отказите на прокуратурата да разследва по сигнал за престъпление.
Разговорът започва от причините, поради които изменението не беше гласуванo в 43-тото Народно събрание. „Тогава партиите, които основно наричаме партии на статуквото, отказаха да подкрепят това предложение с най-различни мотиви. Може би най-смисленият от всички беше, че това щяло много да натовари съдилищата. Това обаче не ми изглежда като сериозен аргумент, защото в края на краищата съдилищата са, за да се гарантира спазването на закона и за да могат незаконосъобразните правни актове да бъдат контролирани. Ако в даден съд, където би имало повече подобни производства, като Софийски градски или Софийски районен съд, се получава по-голямо натоварване, има начини да се помисли разпределението на подобни дела да бъде направено така, че те да се насочат и към колеги от други съдилища и да не се натоварват само магистратите от съответния съд. Тоест има решение на този проблем и затова не мога да приема като основателен аргумент това, че това би натоварило много съдилищата. Още повече какво означава това – означава, че едва ли не от прокуратурата изобилстват хиляди незаконни откази, които хората ще започнат да обжалват, като ще искат да бъдат отменяни.
Силно се надявам първо, прокуратурата, знаейки, че има подобна норма в закона, да действа много по-добросъвестно и внимателно, когато разглежда подаден сигнал за извършено престъпление и решава дали да образува или де не образува наказателно производство. Тогава ще се знае, че ако не образува, това най-вероятно ще бъде отнесено до съда, който е напълно възможно да отмени отказа на прокурора, а това не говори добре за компетентността на въпросния прокурор и за биографията му като магистрат“.
„В последните години от БСП се заявиха „за“ подобна норма. Изглежда ми напълно възможно сега подобна поправка да мине през пленарна зала. Много е важно някой да го предложи, тъй като не го виждам в законопроекта за Закона за съдебната власт, който са внесли колеги от „Демократична България“ (б.р. на изборите на 4 април и 11 юли 2011 година адв. Славов беше кандидат за народен представител от обединението)“, каза още той.
На въпроса дали към момента има заявена готовност за внасяне на поправката от народни представители, адв. Славов отговори: „Да, с мен се свързаха различни колеги, които в момента са депутати от „Демократична България“, и изразиха желание да го внесат. Тъй като те вече имат внесен законопроект за изменения на Закона за съдебната власт, може би между четенията това изменение може да бъде предложено. Точно така навремето го предложих и аз – между четенията на Закона за съдебната власт, през преходна разпоредба по отношение на Наказателно-процесуалния кодекс, където е и измененият член 213, който урежда тази материя“.
Разговорът премина към същината на предлаганата промяна и възможностите, които дава тя. „Най-просто казано в момента Наказателно-процесуалният кодекс и въобще законът казват, че прокуратурата практически има пълна свобода в решението дали да образува разследване по сигнал за извършено престъпление или не. Ако реши да откаже да образува наказателно производство, този отказ на съответния прокурор може да се обжалва пред по-горестоящия прокурор. Тоест контролът на хартия го има, но е в рамките на прокуратурата. Мисля, че на всички ни е ясно, че при строгата централизация, която има в нея, е почти безсмислено да се обжалва пред следващ и последващ прокурор, след като веднъж даден прокурор е отказал.
Смисъл би имало, ако това обжалване се отнесе до съда, който да упражни контрол по законосъобразност - да прецени дали действително подадените данни за извършено престъпление не обосновават необходимостта да се образува наказателно производство и съответно да отменят този отказ, като дадат задължително указание за образуване на наказателно преследване. Това е смисълът на предложението. На практика това са изменения в НПК в рамките на два параграфа, не е нещо сложно или обемно. Може доста бързо да бъде прието, ако има политическа воля и желание“, обясни адв. Петър Славов.
Той даде и конкретен пример за приложение на поправката, ако тя бъде приета: „Пример може да е заканата на вътрешния министър да подаде сигнал до прокуратурата за извършено престъпление от главния прокурор по доклада, който вътрешният министър чете и в парламента. Този доклад беше и основание на министъра на правосъдието да поиска във ВСС процедурата по импийчмънт на главния прокурор. Спомняме си какво се случи с тази процедура миналата седмица и как практически беше „опраскана“. Ето един нагледен пример: вътрешният министър, подавайки сигнал до прокуратурата, при отказ на фона на всички данни, които чухме – особено по отношение на неправомерно изнесените СРС-та, може да отнесе отказа до съда и нещата да придобият съвсем друга посока на развитие“.
Споменавайки изнасянето на СРС-та, адв. Петър Славов коментира темата. „Има сериозен спор между част от членовете на ВСС и огромната част от правната гилдия дали наистина правилно те са приели, че с разрешение на наблюдаващия прокурор може да се изнасят материали, събрани със специални разузнавателни средства. Нещо, което повечето юристи казват, че е абсолютно недопустимо, че не само законът го забраняваме, но е предвидена наказателна отговорност по НПК за извършилите подобно нещо“, каза той.
На въпроса дали подобна поправка според него би било приета, с оглед настоящата политическа обстановка, адв. Славов отговори: „Чуха се доста заявки от различни политически сили, че подкрепят подобно нещо. Отказът да образуват наказателно разследване по сигнал е единственият акт на прокуратурата, който не подлежи на съдебен контрол. Ако например прекратят наказателно дело, това подлежи на обжалване. Същото важи за куп други хипотези. Тази конкретна обаче – отказът да образуват наказателно преследване, не подлежи на съдебен контрол и това е така от години. Ето още един аргумент в тази посока. Доколкото имам впечатления, всички от партиите на промяната, както те се наричат, подкрепят подобна инициатива, включително от БСП, които дори са внасяли подобно нещо в 44-тия Парламент. Важно е предложението да бъде направено и да бъде гласувано“.
„Направи ми впечатление, че законопроектът, който е внесен от колеги от „Демократична България“, третира член 213 от НПК, но необяснимо защо, възпроизвежда съществуващата законова норма. Тоест отново се говори за обжалване пред горестоящия прокурор, а не пред съда. Напълно е възможно да е била допусната някаква чисто техническа грешка при изготвянето на законопроекта. Ето една възможност това бързо да бъде поправено като между четенията се внесе това предложение, което се надявам да бъде направено“, завърши адв. Петър Славов.