Кой ще разследва главния прокурор Иван Гешев? Този въпрос вълнува обществеността, ала Специализираната прокуратура мълчи. Обвинител №1, разбира се, знае кой спецобвинител ще работи по сигнала на вътрешния министър Бойко Рашков срещу него, но очевидно народът няма право да знае на кого е разпределена преписката. Имената на обвинителя, на когото се падна честта да решава за началника си, били лични данни.
Това се разбра вчера, след като шефката на спецпрокуратурата Валентина Маджарова обяви, че сигналът на Рашков е разпределен на случаен принцип на наблюдаващ прокурор. Говорителят на спецпрокуратурата Христо Кръстев уточни пред „Лекс“, че не може да съобщи имената на прокурора, защото са лични данни.
Още преди 5 години обаче Върховният административен съд постанови, че имената на наблюдаващите прокурори са официална обществена информация, не може да са тайна и няма пречка да бъде получена информация за името на съответния прокурор, припомня „Лекс“. Криенето на имената на наблюдаващите прокурори обаче е трайна практика на прокуратурата, макар че магистратите са публични личности. Не издържа и аргументът, че така се предпазват от обвиняеми, тъй като страните по делата знаят кой ги води.
Във вторник Бойко Рашков сезира зам.-главния прокурор и директор на националното следствие Борислав Сарафов със сигнал срещу Гешев за разгласяване на доказателства, събрани със специални разузнавателни средства. Става дума за нарушенията, описани и в сигнала на Рашков до правосъдния министър Янаки Стоилов, на които бе основано и искането за предсрочното прекратяване на мандата на Гешев. Миналата седмица Висшият съдебен съвет го отхвърли като недопустимо. Според Рашков, освен че Гешев неправомерно е разгласявал данни, събрани със СРС, те са подбирани така, че някой да бъде поставен в неудобна светлина.
Сигнала от Бойко Рашков до Борислав Сарафов се дават три примера. Първият се отнася до публикуваните на сайта на прокуратурата на 28 януари 2020 г. извадка от постановление и звукозаписи, придобити чрез СРС, които съдържат разговор между президента Румен Радев и командващия ВВС ген. Цанко Стойков. Следващият пример е разгласяването на СРС-та на журналиста Огнян Стефанов, депутата Александър Паунов и Васил Божков. Третият пример в сигнала е публикуването от прокуратурата на избрани моменти от чат-комуникацията между президентския секретар Пламен Узунов и бизнесмена Пламен Бобоков.
Националното следствие реагира светкавично и прехвърли горещия картоф на спецпрокуратурата с оправданието, че няма правомощия да образува дела.
Гешев веднага видя в сигнала срещу себе си политика и атака срещу цялата институция. Говорителката му Сийка Милева свика журналистите, за да им обясни, че „отново ставаме свидетели на поредния политически акт без правна аргументация, който цели да урони престижа на съдебната власт“.
Сега спецобвинителят, на когото се падна честта да проверява началника си, трябва да прецени има ли достатъчно данни в сигнала за извършено престъпление и да образува досъдебно производство. Ако приеме, че данни за престъпна дейност на Гешев няма, той ще прекрати проверката. При всеки случай обаче ще трябва да уведоми подателя на сигнала за решението си. А Бойко Рашков ще има право да го обжалва пред горестоящата прокуратура, ако не е доволен. В случая това е Апелативната специализирана прокуратура.
