Министерството на външните работи изразява разочарование от приетата вчера Резолюция на Събранието на Република Северна Македония и отбелязва със съжаление, че този акт идва в момент, в който двустранният диалог между София и Скопие, в резултат на продължителни усилия, започна да преминава в по-положителна и обещаваща фаза. Това се казва в позиция на българското външно ведомство.
„България очаква обнародването на Резолюцията, за да може внимателно да анализира съдържанието й от гледна точка на неговата съвместимост с подписания и ратифициран от Събранието на Република Северна Македония Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г., както и на потенциалното отражение на този документ върху досегашния диалог“, заявиха от МВнР.
„За България би било напълно неприемливо чрез подобни актове да се мотивира или оправдава неизпълнение на Договора за добросъседство и сътрудничество от 2017 г., което влиза в противоречие с водещи принципи на международното право“, допълват от там.
„Единственият правилен път за намиране на устойчиви и взаимно приемливи решения на актуалните предизвикателства в отношенията ни е стриктното придържане към постигнатите договорености и поети ангажименти, ефективното им и добросъвестно изпълнение, както и поддържането на искрен и пълноценен диалог“, се казва още в съобщението.
В резолюцията се настоява „преговорите да се водят на равноправна и принципна основа при задължително спазване на международното право, без никакви условия от едната или другата страна и при зачитане достойнството на македонския народ”.
Подчертават се „автохтонността на македонския народ и неговия исторически, езиков и религиозна приемственост”, съществуването на македонски език с неговите диалекти и териториална и времева приемственост, както и македонската идентичност, която „води своята легитимност от многовековните традиции, предания, обичаи, колективна памет, манталитет, език, артикулирана осъзнатост за етнокултурна уникалност, колективна приемственост, уважение към традиционните религиозни институции и наратива за принадлежност на определена географска и историческа територия”.
