България се развива много неравно. не само между хората и в техните доходи, но и между различните региони. България се развива много неравно – 5 от 6-те региона в България са сред най-бедните в Европа. София не е сред тях, въпреки това в нея се фокусира голяма част от ресурса, който получаваме по европейските програми. За последните 15 години, от тези 14 млрд. лв., които до момента са изплатени, 4 млрд. лв по един или друг начин са се влели в столицата. В това няма нищо лошо, но е неправилен подход.
Това заяви в обширно интервю пред БГНЕС вицепремиерът Атанас Пеканов.
Повод за отговора на този въпрос е появилото се известно напрежение между Пеканов, който е вицепремиер по управление на европейските средства в служебния кабинет, и столичния кмет Йорданка Фандъкова. Софийската кметица реагира по-остро на решението парите за столицата в Плана за възстановяване да бъдат орязани с около 200 млн. лева. Бе взето решението да не се инвестира в столичната ВиК.
Фандъкова дори призова депутатите в 46-тото Народно събрание да гласуват против ревизирания от служебния кабинет План за възстановяване и развитие.
“При встъпването ми в длъжност видях, че има два проекта с особен фокус София. Няма други региони или градове, които така експлицитно да са споменати с отделни проекти. Това са проекта за метрото, както и половината от проекта за ВиК модернизация. Проведох срещи с г-жа Фандъкова, като говорихме за някаква оптимизация по тези проекти с надеждата, че тя ще може по някакъв начин поне да оптимизира отчасти частта за метрото.
Вместо това тя искаше да вземе повече от Плана за метрото, имаше изискване за по-голямо финансиране, което за мен беше абсолютно неправомерно. Стигнахме до заключение, че тя няма как да спести дори 20-30 млн. от текущия проект, т.е. Софийска община е неспособна да намери дори 20-30-40 млн., с които сама да финансира от тези 360 млн., които са й обещани по проекта в Плана за възстановяване, тъй като казва: Ние вече сме поели достатъчна част като ангажимент, нищо повече не можем да направим.
Поради тази неспособност тя по някакъв начин да направи корекции тук, остана само другият проект, по който бяха зададени специфични пари за София. В него също не беше правилно да се дават. Защо? Защото тези 4 агломерации, които спадаха към този проект са под концесия. Защо в инвестиционната програма на концесионера е нямало това обновление на инфраструктурата, а то трябва да се прави през Плана за възстановяване и устойчивост? План, който е на цялата страна.
И не на последно място - доколкото ми е известно, само преди месеци са изгубени едни средства по европейски програми именно за канализация в София, защото проектите не са били подадени по начина, по който се изискват от европейските регулации. На база на всичко това изглеждаше неправомерно решение ние да продължим да даваме специфично за София, когато страната реално има нужда от повече средства. В какво са отишли тези средства?
Планът е един бюджет. Ние не взимаме от едно, за да се сложи в друго, ние имаме цялостния бюджет. Бюджетът е разделен в различни компоненти. Аз много пъти съм казал – ето успяхме да увеличим например парите за образование, парите за здравеопазване и то в проекти, които ще бъдат ремонтирани в цялата страна”, посочи Пеканов.
По думите му важно е да се обясни защо проблемът с централизирания подход при развитието на България е голям. Дълго време е бил неглижиран с мотивите, че икономическият растеж помага на всички. Въпросът обаче е, че това се случва неравномерно.
“Много голяма част от данните ни показват, че именно това се случва често. Когато нямаме правилните социално-икономически мерки, когато държавата по никакъв начин не адресира тези проблеми, може би тези, които имат най-голяма възможност да се развиват се развиват. Невидимата ръка на пазара погалва някои, други ги пошляпва и в крайна сметка обществото може да дивергира в две посоки. Как може да се адресира това? Важното е да разберем, че трябва да се адресира. След което това е доста комплексен социално-икономически микс от мерки – това може да са данъчни мерки, социална политика и тук ще дам няколко пример. Например, приветствам факта, че, доколкото разбрах от разговори между политическите партии, преди 2-3 дни е обсъдена нуждата да се приеме необлагаем минимум в България. Това е нещо, за което съм пледирал с годините, бяхме организирали дори активна разяснителна кампания”, обясни още Пеканов.
Той увери, че средствата, които ще бъдат предоставени безвъзмездно от Брюксел, не са застрашени. Важно е те да дойдат бързо, но по-важно е проектите да започнат да се случват. Заложено е ясно кога да започне работата по тях и кога да бъдат завършени първите дейности.
“Механизмът е такъв, че парите ще идват само след като сме реализирали това, което сме обещали, плюс сме изпълнили някаква цел. Например, намаляване на вредните емисии, повишаване на достъпа до образование, до здравеопазване и др. Това е важен механизъм, за да гарантираме именно, че няма пропуски по тези проекти, за да се случват така както са били зададени”, обясни Пеканов.
Всичко обаче зависи от политическата воля в сегашния парламент.
Цялото интервю на Пеканов може да видите тук.
