Повтаря се едно и също: някой свободен, талантлив и известен каже нещо, което не е „политкоректно“, но е истина и настъпва гробовно мълчание. К’ъв е тоя, бе! – е коментарът на засегнатите страни, което е заповед за българския медиен слугинаж да скрие изреченото от таланта.
Талантът у нас се радва на завист и агресия в колосални рзмери. И винаги е потискан от политико-угодниците в областта на изкуството – не само театъра.
Преди два дни режисьорът и актьорът Александър Морфов написа до медиите, че спектакълът „Хъшове“ няма да се играе в Народния театър „Иван Вазов“, докато негов директор е Мариус Донкин. Новината бе отразена в 3-4 медии.
Ето текста на Морфов:
"Е, приятели, Хъшове, какво ще кажете?
Директорът на театъра, на Народен театър „Иван Вазов“, кандидатът за общински съветник на ДПС Мариус Донкин, разрешава да се играе спектакъла „Хъшове“, без да осигури никакви репетиции за възстановяване на спектакъла, който от две!!! години е свален от репертоара, както и всички други мои спектакли! Разбира се, тази гавра е с цел ние сами да се откажем от възможността да изиграем спектакъла, лишени от НОРМАЛНИТЕ и НЕОБХОДИМИ репетиции за възстановяването на "Хъшове" и да бъде прехвърлена отговорността върху нас!
Кандидатът на ДПС Донкин организира „Общонационално турне в чест на годишнината от смъртта на Иван Вазов и не включи най-емблематичното произведение на Вазов — „Немили недраги“. Може би съветникът на ДПС не знае, че „Хъшове“ е драматизация на повестта „Немили недраги" или може би неговите партийни съветници са решили, че не е добре за ДПС този спектакъл да съществува в репертоара на Народния театър! Кандидатът за общински съветник на ДПС — Мариус Донкин е ВАШИЯТ ДИРЕКТОР!
Мълчете си и си трайте! Гордейте се!
С огромно съжаление и извинение към нашите зрители трябва да обявя, че спектакълът „Хъшове“ няма да се играе на сцената на Народен театър "Иван Вазов“, поне докато този човек е директор на театъра!“
Нещо да не е ясно?
Вече всички разбраха, че Донкин има подкрепата на ДПС. Не казвам, че те стоят зад поста директор на Народния, но очевидно Донкин се ползва с тяхното благоразположение, иначе защо ще го издигат за съветник. Става дума за ръководството, не за електората.
Но така е решил Донкин и това е негово право. Други от гилдията не крият своето преклонение пред доскорошния премиер Борисов. Някои получиха облаги от раболепието. Несъгласните с подобна дивотия пък бяха изтласкани на втори, трети и още по-заден план.
"Дружбата" между Морфов и Донкин има предистория. През 2017 г. Морфов напуска поста „главен режисьор“ на Народния театър. Директорът Донкин казва тогава пред „Дневник“: „Аз спорове с него нямам. Той не е имал време през тази година да спори с мен. Той винаги така си подава документите, не уведомява никого. За неплатени отпуски, за всичко“.
Не излъчва любов и уважение този коментар. Ще каже някой: Държавата се тресе, на ръба на политическа и институционална криза сме, а вие ни занимавате с Морфов, Донкин и „Хъшове“!
Точно затова ви и занимаваме. Защото тя, кризата, се крои и организира от силите, които подкрепят Донкин и не харесват Морфов.
Много е просто за разбиране. Медиите на Пеевски от години дават рамо на Донкин и "хапят" Морфов при всеки повод. През 2017 г.някои от тях пишат: „Морфов се отрече от България“. Цитират негово интервю за латвийска медия. „Родоотстъпникът“ обаче е казал следното: „Когато се справяш добре, хората не се интересуват от твоята националност, но ако сбъркаш, те го оправдават с твоя произход. Не бих искал да водя след себе си своите предци. Предпочитам да съм независим и свободен, без доброто или лошото, което националността би могла да прибави. Човек е значим с това, което е”.
Усеща се внушението.
Думата ни е за свободата и несвободата.
Несвободата реши спектакли на Морфов и конкретно „Хъшове“ да не се играят в Народния театър. След остра реакция на зрители и театрали в мрежата и някои медии, Донкин все пак разреши наесен „Хъшове“ да се играе.
Свободата обаче избра да откаже това „милосърдие“.
За това иде реч.
И понеже разговорът се завъртя около Народния театър, ето за финал нещо от Иван Вазов:
Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло –
какво ще да му завещайш?
Не разбирам много от театър, но за свободата и несвободата знам доста.
Огнян Стефанов
