Научният ръководител на кандидата за премиер от ”Има такъв народ” Пламен Николов го описва като интелигентно момче, което се справяло добре с езиците. Николов защитил докторската си дисертация по философия пред 25-членна комисия от ВАК (Висшата атестационна комисия) през 2004 г., когато е бил на 27 години. Темата му е била ”Философско-антропологична рефлексия върху времето”.
"Хубава защита беше. Мислех да го взема за асистент в катедрата, но нямаше места. После той замина за чужбина. Казвам го от академична гледна точка. Какво ще прави в правителството, е отделен въпрос. Аз лично не съм почитател на тази партия", каза пред OFFNews проф. дфн Валери Динев, преподавател по философска антропология в Софийския университет.
Според него философското образование е плюс, но не и гаранция за успех на толкова висок пост.
"Философ вече е управлявал - такъв беше Жельо Желев и беше успешен президент. Философското образование е аналитично. Освен това трябва практически опит и да назначи най-добрите специалисти, не знам ще му позволят ли да си ги избере, това вече с сложно", каза още Динев.
Той уточни, че Николов е доктор по философия, макар някои медии погрешно да го обявяват за доктор по философия, икономика и право.
"Това е шифър на научната специалност. С този шифър може да си и доктор по право, и доктор по икономика, в случая Николов е доктор по философия", обясни Динев.
"Аз преподавах философска антропология. Много от преподавателите готвят
студентите за изпита, не за живота. Аз ги уча на практически умения как да се справят - седем пъти падни, осем пъти стани; умният се учи от грешките на другия, глупавият се учи от собствените си грешки", заяви още професорът.
"Един човек, докато не каже нищо, ти не може да знаеш дали е умен или е глупав. Докато не направи нещо нещо, не можеш да разбереш дали е способен или не. Както казват, на майстора се гледа работата, не приказките", добавя той.
"Искам да кажа и на него, и на Слави, и на Христо Иванов една испанска поговорка: едно е да да говориш за бикове, друго е да си на арената", подчерта преподавателят философ.
"По принцип това, че човек е интелигентен, още нищо не значи. Практически трябва да може да се справи, да има умения. А не човек да е много интелигентен, а като дойде ситуация, да е като пиле в кълчища. Ще дам един пример - в Китай, през 20-те години, за да станеш държавен служител, е трябвало да изучаваш Конфуций. Задължително. Той казва, че човек не може да знае всичко, но трябва да назначи най-добрите в дадена област и после те да назначат най-добрите. Да вземем Рейгън, който бе актьор по професия, но стана един от най-добрите президенти. Благодарение на него падна социализмът, който не вярвахме, че ще си отиде", обобщи научният ръководител на Пламен Николов.
По-рано днес Фрог Ви съобщи, че МОН провери дисертацията на Николов.
