Сълзи, сълзи и пак сълзи… От отчаяние, от срам, от ярост. Избори на 4 април, след това на 11 юли и какво? – наистина ли помислихме, че сме завършени демократи и че можем да оценяваме политическия продукт както доматите и дините на пазара? Пак сме се объркали. Мизерна политическа култура. Отчаян порив към пореден спасител, инерция към вече дефинираното зло.
Така и не научихме урока как да наложим на „онези във властта“ да ни уважават и да се съобразяват с интересите на гражданина. Не проумяхме, че бай Иван, леля Пена и студентът Х са равни на Борисов, Пеевски и Доган само дето вторите умеят да крадат и лъжат повече от останалите. Вместо да бъдат ударени през пръстите мнозина им се мазнят с идеята да бъдат забелязани и по някакъв начин възнаградени, я с пост, далаверка или директно с пачки от чекмеджето. Жертвите отново и отново дават властта в ръцете на хора, които плачат за затвора по цялата гама на Наказателния кодекс.
Задкулисието е онова мистериозно нещо, което носи знаците на корупцията, фалша и злоупотребите с власт. То създава яростната картина на чиновническия произвол, продажността на съдебната система, достигнала своеобразен пик в прокуратурата, тоталният фалш в цялата система от институции.
За кой път водим този разговор? Сега обаче имаме силен коз в ръцете си – разследването и санкциите по закона „Магнитски“ в САЩ. Определени кръгове, предимно около Пеевски и ДПС, опитаха да манипулират информацията като вдигнаха шум, че липсват доказателства и дори се оплакоха, че Вашингтон се намесва във вътрешните работи на България. Истината е, че отвън ни посочиха лица от задкулисието, които олицетворяват дълбоката държава.
Това че трудно проумяваме подобни сигнали, показва масовото мнение: „Дреме му на Пеевски за американските санкции, той отдавна е прехвърлил фирмите и милионите си на други лица“. Най-тъжното е, че може и да е вярно. Много нашенци се възхищават на това и завиждат, защото знаят, че контролните органи и прокуратурата няма да направят нищо, за да разследват истински същият този Пеевски. И ако той е успял да укрие придобитите по съмнителен начин милиони, то е, защото отдавна информираните за разследванията в САЩ Борисов, Цацаров и Гешев, са го предупредили навреме, за да предприеме съответните мерки. Споменатите важни лица са представители именно на задкулисието и се грижат за своите. То включва олигарси, близки до властта, членове на масонски ложи, ортаци в сенчести бизнеси, абонати за обществени поръчки, стари и нови ченгета, закърмени с постулатите на ДС, политици,продали се на мафиотизирани групировки и чужди служби.
И това не е нещо ново. Още след 9 септември 1944 г. задкулисието – съветско и на компартията у нас издига последователно няколко кадъра, близки до Кремъл, за да утвърди на върха след Априлския пленум Тодор Живков. Създадена му е била биография на голям нелегален ръководител и важен фактор в съпротивата, какъвто той не е. И до днес се говори и доказва, че той е бил агент-провокатор на прословутия полицейски шеф Никола Гешев. Така или иначе е бил зависим и от Москва, и от тези кръгове в България, които са знаели неговата тайна. Затова толкова се е страхувал от първия зам-министър на МВР Григор Шопов. Говори се и за задкулисната война, която води той от името на чавдарци (членовете на партизанския отряд „Чавдар“) срещу антонивановци (пловдивския отряд „Антон Иванов“). Догадките все още са обект на коментари, което доказва, че темата за задкулисието не само не е избледняла, а е все по-актуална.
По-късно, вече във времето на демократичните промени цели правителства бяха в плен на задкулисието. По времето на Андрей Луканов това бяха организаторите на новия строй посредством „червените куфарчета“ и източването на външно-търговските дружества. Те родиха първите милионери, които от своя страна започнаха да дърпат конците на определени кръгове у нас.
След Луканов водеща роля в този процес имаше създателя на Мултигруп Илия Павлов. И той бе свързван със среди от ДС. И така беше. Министри от правителството на проф. Беров и това на Симеон Сакскобургготски баха свързвани с Павлов. Стремежът към доминиране в задкулисието тогава роди силовите групировки и кървавите саморазправи.
Последва раждането на кръга „Олимп“ на "синьото" управление.
След него избуя кръгът около Спас Русев, кадър на комсомола и ДС, който пък формира елитен клуб от управленци като Милен и Георги Велчеви, Красимир Катев и др. Зад тях застана руската Внешторгбанк, считана за банката на Кремъл и Путин.
През всичкото това време растеше и укрепваше друг фланг на задкулисието – моделът #Кой – творение на Доган и олицетворяван от Делян Пеевски. Първоначално банкерът и собственик на КТБ Цветан Василев бе считан за част от този кръг, но когато банката му бе ударена, а активите разграбени, стана ясно, че е отказал да играе по тяхната свирка. Сега ближе рани в Белград, а Пеевски, Доган, Борисов и аверите им делят плячката…
Борисов, който е класически продукт на задкулисието по някое време създаде свой задкулисен отбор. В него влязоха негови другари от времето на групировките, новоолигарси, висши ченгета и магистрати, предимно в средите на прокурорите.
Последваха няколко стълкновения с #Кой, които принудиха двете страни да седнат и да се разберат. Така се роди най-уродливата форма на задкулисно управление, която не просто опустоши хазната, но застраши националната сигурност и въобще съществуването на българската нация.
През всичкото това време наблюдатели и коментатори обясняваха всички тези мътни процеси с важната роля на митични кръгове като „Монтерей“ и „Банкя“. Създаване и трансформации на банки, групировки и цели отрасли на икономиката се обясняваха с решенията на ген. Любен Гоцев, дори когато той вече бе на преклонна възраст.
Днес моделът #Кой е организиран, мотивиран и решен да води война за завоюваните позиции и милиарди. Което прави темата за задкулисието остро актуална.
Последният хит е "информация" за тайна вечеря в лукс ресторанта на комплекса „Есте“ на Кирил Домусчиев, на която присъствали лидери на водещи партии. Там бил представен и номинираният по-късно за премиер Пламен Николов. Случката е ден преди ИТН да получи мандата от президента Радев. Дори това да е само слух, той показва, че моделът „задкулисието каза“ е жив и жилав. Непрозрачните действия на политиците винаги раждат слухове.
Не е лесно да се говори с цифри и факти за задкулисието, защото силата му е в непрозрачността и тайнствеността. Участниците в него избягват публичните изяви, а Борисов, Пеевски, Гешев и Цацаров упорито отричат принадлежността си към подобен кръг, което е логично. Разграбването на страната и деградацията на политическия елит обаче са факт. Загубите за страната също са факт и се изчисляват на десетки милиарди.
Затова трябва да си учим уроците и да извличаме поуки от грешките си. Цялото това отвратително задкулисие съществува, защото го храним ние и търпим безобразията му. Надяваме се американци да го ударят, руснаци да му се ядосат за неуредени сметки или членовете му да почнат да се самоунищожават заради несправедливо разпределение на заграбеното.
Това е тъжно. Очертава се пак да роним сълзи за неслучилото се желано. Не е ли по-добре да се вземем в ръце, да си размърдаме мозъците и задниците и да заставим „онези там горе“ да ни служат. Както са направили други народи, мамка му.
Д-р Димитър Попкутуев
