Започвам от къде се намираме. Пленумът е на БСП. Съвсем скоро празнувахме 130 години от създаването на партията. А какво обсъждаме - обсъждаме дали да подкрепим едно правителство, с което се намира в странни съотношения. Това заяви Антон Кутев на пленум на левицата.
Правителството е предложено от най-голямата парламентарна група, ние сме значително по-малко от нея и сме трети подред. Според парламентарния ред ние сме опозиция, защото имаме 36 от 240 депутати. Както и да ги погледнем, структурно, за общественото мнение и за хората, които гласуват, сме опозиция. Ние всъщност какво обсъждаме - дали една опозиционна партия, социалистическа и 130-годишна, да подкрепи едно правителство, което вече го видяхме като състав.
Че в правителството няма нито един ляв човек, според мен е безспорно и се вижда от пръв поглед - това е едно изцяло дясно правителство. Отгоре на всичкото, тази партия, която предлага правителството, съдейки по разликите, които виждаме тук, между това, което ние смятаме, че е нашето споразумение и това, което другарката Нинова каза, че ние сме се споразумели, че искаме да се споразумеем, и сме постигнали като споразумение или договорка и това, което те ни пишат, не считат за договорка това, което другарката Нинова счита. Което води за мен до един извод - че те не просто ще си правят каквото искат, а те вече го правят. Т.е. имаме откровено дясно правителство. Имаме популистка сила, която е събрала най-много гласове на изборите с чист популизъм. Тя отказва да се договаря с когото и да било, най-малко с нас, а и с всички останали. Тя ще си прави каквото си иска, защото го е заявила ясно. И ние обсъждаме дали да я подкрепим. Идеята, че можем да я подкрепим само в случай, че я подкрепи "Демократична България" и Мая Манолова, чакайте, бе, хора, това са десни партии. Ние сме 130-годишна лява партия. Тук четири пъти чувам, че нашата основна задача била да съборим ГЕРБ от власт. В кой устав на БСП го пише? В коя програма на БСП пише сваляне на ГЕРБ от власт?
Защо сме тук - защото, в края на краищата, от години насам, не само от 5, правим системни компромиси с това, което трябва да правим. Защото вместо да си отстояваме нашия Устав и нашата програма, левите ценности, ние какво правим? Прогресивното облагане го няма нито в това, което са написали ИТН, нито в изказването на другарката Нинова, то просто е отпаднало. За сметка на това, тук мога да цитирам един куп неща - капиталова подкрепа за предприятия, стимули за инвестиции в производството, отменянето на облагане на лихви и т.н. Големият въпрос, който трябва да решим спред мен - имаме ли право, за пореден път, да жертваме всичките леви ценности, които ние би трябвало да защитаваме. И ако имаме право да ги жертваме в момента, срещу какво? Срещу това, че ако евентуално мине правителството, което е много вероятно да не мине, ако това правителство евентуално започне да чува нещо от това, което му говорим, ако то въобще изкара повече от бюджетната процедура, която най-вероятно ще се провали? Т.е., ако всички тези се случат, евентуално, може би, с цената на най-тежките компромиси - на ниво Устав на партията и ниво програма - ние ще успеем евентуално да прокараме някаква придобивка, която я има не само в нашата програма, а в още 10 други?
А защо сме тук? Защото имаме 36 депутати. Защото сме опозиция. А защо сме опозиция? Това не е лявото, което хората искат и с всеки следващ избор те ни го казват. Минават следващите избори и ние падаме надолу. Защо? Ами защото не вървим натам, накъдето трябва. Не вървим към зелено, не вървим към нови политики, не вървим към младежки политики, няма проевропейска линия - няма това, което хората искат, според мен. В резултат на това, ние, за да се измъкнем от тази ситуация, ние какво ще направим - ще се забием още по-дълбоко. Ще направим компромис с всичките ни програмни документи, за да подкрепим едно правителство, което не просто не е ясно къде ще ни доведе по отношение на лява политика, то ще ни доведе точно обратно накъдето сме тръгнали. Имаме ли право да го направим?
