Родната българска действителност през очите на един чуждестранен журналист, прекарал известно време в затънтените и сравнително изоставени села в южната част на страната, едва ли изглежда приветливо. Въпреки това обаче просторен материал намира своето място в авторитетното брюкселско издание ”Politico”. За всеки чужденец е непонятно как това може да е възможно в една иначе европейска държава. Щом един страничен наблюдател е напълно убеден, че на местно ниво дерибеи командват парада от години, а абсурдът у нас е факт, какво да кажем ние, които живеем в този цирк години наред?
Ето и част от материала на Politico:
Признавам си - беше пълен провал опитът ми да се крия в своя розов балон и да се преструвам, че в България не са се случили току що парламентарни избори. Страната достигна решаваща точка на пречупване.
Налице е голямо безпокойство, че под управлението на бившия премиер Бойко Борисов и партията му ГЕРБ се е случило нещо много грозно. Усещането е, че е пресечена червена линия. И това идва на фона на смразяващи разкрития, случили се през последната една година. Според тях мощни олигарси използват съдебната система и службите за сигурност като свои оръжия, за да обслужват собствените си интереси. България може спокойно да се нарече превзета държава. Това няма да е никак преувеличено. Поради тази причина миналата година хората излязоха по площадите, за да изразят възмущението си.
Шоуменът и певец Слави Трифонов успя да се възползва от вълната на обществения гняв. По онова време мълчеше подозрително за корупционната криза. Обещанията му за чистка го изведе на първо място по време на изборите на 11-ти юли, но гласовете не бяха достатъчно, за да има управляващо мнозинство.
Политическият саундтрак към моята почивка неизбежно включваше хаотичният опит на Трифонов да направи коалиция, която да освободи държавата от хватката на мафията и да поведе нацията към пост-Борисова ера. Трифонов все още се опитва. Самият той не гони премиерския пост, след като стана ясно, че номинацията на “Има такъв народ” за министър-председател е Пламен Николов - доста неизвестен бизнесмен, работил за компания за плувни принадлежности. Би трябвало в следващите няколко дни да стане ясно дали воденото от Николов правителство ще просъществува и България ще излезе от задънената улица или кризата ще се задълбочи и ще се иде на нови избори.
Трифонов трябваше да има по... сухоземни цели след победата на изборите. Заяви обаче, че приоритет за партията е да изпрати повече българи в космоса, заедно с македонци. Предложението му обаче се спука като балон.
Въпреки големият глад за политическа промяна, налице е напълно осезаемо подозрение за това колко чисти са намерения на Трифонов и дали нечестиви кукловоди не определят неговия дневен ред.
Една от най-спорните теми през последната седмица е дали хлъзгавият и енигматичен Слави Трифонов няма по-топли отношения с една от най-противоречивите партии - Движението за права и свободи. Всякакви връзки с ДПС се оказват токсични. Причината - двете най-влиятелни личности в страната - Делян Пеевски и Ахмед Доган са свързани с формацията. По време на протестите срещу мафията гражданите отправиха конкретни нападки именно към Доган и Пеевски, сочени за олигарсите, имали ключова роля в кризата с върховенството на закона в страната. Демонстрантите твърдяха, че техен голям защитник е бившият премиер Бойко Борисов.
Остра размяна на реплики имаше през последната седмица между съпредседателя на “Демократична България” Христо Иванов и Слави Трифонов. Иванов обвини шоумена във връзки с ДПС и посочи, че това очевидно е неудобна тема за лидера на “Има такъв народ”.
Трифонов обаче не е най-горещата тема на местно ниво в малкото планинско село в южната част на България. В по-малките населени места старите политически формации все още имат голямо влияние посредством кметове и местна администрация. Ето така например жена, която работи на високо ниво в местната администрация на малкия град може да бъде лесно убедена, че работата й или повишението й зависят от това господин Х да остане кмет на селото. Ако господин Х не спечели, тя може да е аут. Поне това са й казали хората. И така хората на господин Х се уверяват, че въпросната дама ще предупреди чинно всички свои колеги, че благополучието им зависи от господин Х. Могат магически да се появят и пари (да, уважаеми германски избиратели, тук отиват вашите средства от ЕС). И тъй нататък…
Това не са истории за дългата ръка на Борисов и неговата партия ГЕРБ, която уж не толерира корупцията. Напротив. Това е механизъм за контрол на селските райони от всички традиционни партии. ДПС ще даде кюфтета, социалистите пък отдавна имат своя мрачен опит с корупцията. Това обаче значи, че хората се чувстват в капан. Дори жените от ромски произход с чинна работа като чистачки могат да бъдат убедени, че богатството им е свързано с определена политическа партия, която остава в кметството.
Големият въпрос - това в действителност ли е възможно или става дума за емоционално изнудване? Партиите ще разберат ли наистина кой как е гласувал?
Фактът, че хората не са напълно уверени в отговорите на тези въпроси показва, че дълбоката промяна ще е трудно осъществима в дълбоката провинция.
превод и редакция: Джесика Вълчева
