Сърцето на България гори. И буквално, и преносно. Сърцето на България е раздрано, на парчета е. Не знам кое е по-лошо – изгарянето или раздирането. И от двете раните остават, а лекуването е трудно и времеемко. Докторите ни – добри, ала сърцето, знаем, трудно се лекува.
„Те бягаха, но огънят ги прегърна“
Вчера огнена стихия прегърна двама горски служители. Ще кажем: „Природата, не друго, ни наказва.“. Да, наказва ни, но къде им беше екипировката на лесничеите? Къде им беше подготовката? Спомняме си и подготовката при летците, която си каза думата преди няколко месеца. Тогава един майор, повишен посмъртно в подполковник, отлетя и остави жена и деца. Ето така и тези двама смели и горди млади българи. Единият от тях щял да предложи брак на приятелката си следващата седмица, ала уви… „Природата така реши“.
Роднини на загиналия горски служител от Петрич твърдят, че той и колегите му не са били добре екипирани, както и че не са им провеждани достатъчно често обучения. Иван Гръбчев, брат на загиналия Антон, разказа, че брат му никога не е бил обучаван как да действа при пожар. Единствената му екипировка била лопата, с която да гаси пожара.
Директорът на Югозападното държавно предприятие инж. Дамян Дамянов пък обясни как поривът на вятъра бил много силен и огънят бързо ги е обградил, екипировката не би могла да ги спаси. „В тази ситуация почти никаква екипировка не би могла да ги спаси, това не е оправдание“, оправда се той.
Поклон до земята за тия двама Българи, тръгнали да борят жив огън с лопата.
Но това е недопустимо! Драги шефове и управляващи – вие всичките сте отговорни! Та нали се бием в гърдите как сме европейска държава? На всичкото отгоре в момента разполагаме само с един-единствен хеликоптер за гасене на горски пожари. До десет дни ще има на разположение още два – успокоение...
Сега всички ще се оправдават, ама дайте нещо да се направи. Тези млади и смели българи нямат вече нужда от вашите оправдания. Техните колеги имат нужда от вашите действия, защото се очаква горещата вълна да продължи да ни държи в прегръдката си.
Пожарът COVID-19
Сърцето на България гори. Плашат ни и с друг голям пожар – от COVID-19. Първа, втора, трета, четвърта вълна – ние вече свикнахме с това… До дни ще дойде някой нов да „овладява кризата“, а след него – друг. Ще кажете: „Така е в цял свят“. Така да бъде…
Сърцето на България е раздрано
Но след всичко или преди всичко – сърцето на България е на парчета. Дърпат го ту отляво, ту отдясно, ту отгоре, ту отдолу. Карат се и никакви пожари не ги интересуват, и не могат да се разберат. Търсят начини да кърпят – то не са дискусии, кроене, прекрояване, мазни усмивки, договорки. На фона на загиналите вчера лесничеи всичко това ми изглежда долно, неистинско и мръсно.
Да, политиката не е шега работа, ще кажат мнозина. Аз ще кажа, че и животът на 7 милиона българи не е шега работа. Кой ще победи? Вече няма значение… Ще припомня тук на всички в „борбата“ мъдростта на хан Кубрат:
„Разказват, че на смъртният си одър Кубрат повикал синовете си, за да им каже нещо важно. Потомците на великият владетел се наредили около баща си и зачакали да чуят последния му съвет. Старият княз им показал сноп стрели и призовал своите наследници да ги счупят. Колкото и усърдно да се опитвали да изпълнят заръката на никого от синовете това не се отдало. Тогава Кубрат развързал снопа и започнал за чупи стрелите една по една. После вдигнал поглед към младите български благородници и им казал – Докато сте заедно и се поддържате ще сте като този сноп стрели, никой няма да може да ви победи. Разделите ли се, ставате слаби и ще бъдете покорени лесно от всеки враг, знайте, че силата се крепи на единството!...“
Та, помнете поуката от тая притча и пазете сърцето на България, че й е едно и тупти за 7 милиона вкупом.
Веселка Иванова
