Изтърколи се повече от година от миналогодишните протести, на които заедно с оставката на Борисов и правителството, площадът гърмеше с искане Иван Гешев да се разкара от прокуратурата. Имаше гняв, болка и мисъл за бъдещето в тези скандирания и лозунги. Хора бяха бити, обгазявани, арестувани, обвинявани, подслушвани.
Появиха се политици – нови и не толкова нови, които заявиха съпричастност към общественото недоволство. Получиха доверие да влязат в парламента и да осъществят мечтаната промяна. Още чакаме.
Допреди десетина дни се знаеше, че искането за оставка на главния прокурор Гешев е уникално. Вече не е. В Гватемала хиляди по площадите са поискали главата на главния прокурор Мария Порас. Хората са бесни, защото тя уволнила магистрата Хуан Сандовал, известен с непримиримата си позиция срещу корупцията по високите етажи на властта. Порас отказва да подаде оставка.
Странно съвпадение е, че Мария Порас се е съгласила периодично да отчита какво е свършила прокуратурата в парламента. Иван Гешев ще прави същото на три месеца, решили нашите депутати. Обществото иска оставката на Гешев, а депутатите приемат да бъде изслушван периодично. Депутатите, които се кълняха, че ще бранят обществения интерес, показаха среден пръст на гражданите и спасиха Гешев…
В Швейцария е по-различно. Заради забавяне на разследване по закона „Магнитски“ и за изпиране на пари на сина на бившия генерален прокурор на Русия Юрий Чайка – Артьом бе отстранен от поста Михаел Лаубер – главен федерален прокурор на Швейцария. Освен това Лаубер е даден на съд.
Сега става ли ви ясно, защо по-скоро Гватемала на Балканите, а не Швейцария на Балканите?
Емил Азар
