Оказахме се нация с претенции, която няма капацитета да осъществи целите си:
- възнамерявахме да приобщим Македония - не стана;
- искахме да сме пълноправен партньор в НАТО - не сме;
- искахме да сме равнопоставен член на ЕС - не сме;
- опитахме да ръководим ООН - провалихме се;
- казахме, че сме незаобиколим фактор на Балканите, заради стратегическото ни местоположение - заобиколиха ни;
- искахме да сме нормална държава - оказа се, че няма такава държава;
- запитахме се що за народ сме? - отговориха ни: няма такъв народ, после се поправиха - има такъв народ.
Но още се чудим така ли е? Остана ни едната територия. Но след 2050 г., когато последният българин угаси лампата и затвори вратата, с претенции за това райско място на опашка ще се наредят всичките ни съседи. И всичко това се случва благодарение на националната самоомраза и взаимна непоносимост, владяла всички, управлявали Третата българска държава, чак до ден днешен - алчни за власт и за пари. И един ден някой ще извади меча на Аспарух, побит в тази свещена земя и ще каже: "Тук няма да бъде България!" За съжаление, натам вървим..
Любомир Йорданов, журналист
