Политическата ситуация няма да се отрази на възстановяването на икономиката. България е част от световната глобална икономика. Каквото се случва по света, с леко закъснение се случва и при нас. От тази гледна точка дали ще има служебно или редовно правителство, дали ще има нови избори, това практически няма кой знае какво значение. България е така да се каже лист, носен от вятъра. Това заяви пред ФАКТИ зам.-председателят на ПГ на ДБ и съпредседател на ”Зелено движение” Владислав Панев.
"България е така да се каже лист, носен от вятъра. Все пак последните 10-15 г. инвестициите у нас намаляват рязко като процент от БВП, което е големият проблем за България. Доверието на инвеститорите е ниско, работната ръка непрекъснато намалява. Това са големите предизвикателства, които вече зависят от нас, за да бъде нашият дял в световната икономика по-голям и да не се носим просто в глобалния вятър, а да имаме позиция, от която да растем нагоре, но това са дългосрочни процеси" - допълни той.
"Инвеститорите са на изчакване 15 г. Те до миналата година бяха на позицията, че е по-добре да вадят капиталите си от България, защото средата тук е нестабилна и който си покаже носа над определено ниво, това се видя и от изтеклите от службите документи, бива удрян с бухалката. Сега се ослушват и се надявам, че не само служебното, но и следващото редовно правителство ще дадат нужните знаци за това, че започваме да се превръщаме в нормална държава.
Засега възстановяването на икономиката след коронакризата вече започна и мисля, че нивата от преди кризата ще бъдат надминати преди да са влезли първите евра от Плана за възстановяване. Това са глобални икономически тенденции, които се случват в целия свят. Виждате, че инфлацията последните месеци удря тавана, отделно цените на строителни материали, на суровини, на храни, някои от тях са десетки проценти нагоре, което означава, че в момента бюджета се пълни яко с приходи от ДДС. Ситуацията в момента е такава, че не трябва да спасяваме бюджета, а да се мисли за домакинствата, чиито разходи скачат главоломно точно заради повишаващите се цени. Това са приоритети през следващите месеци и служебното правителство правилно акцентира в актуализацията на бюджета на доходите на пенсионерите", каза той.
"Очаквам нивата на инфлацията да бъдат над изискваните в критериите на Маастрихт за влизането в Еврозоната и по този признак да не отговаряме на критериите. Това няма да е само проблем на България, това е проблем и то може би желан донякъде на Западна Европа и САЩ. Казвам желан, защото тези планини от дългове, които бяха натрупани до 2008 г., но и след това проблемът не беше решен, трябва да се направи нещо с тях. Най-лесното е сравнително висока инфлация - 5-10% в продължение на няколко години, която изчиства дълговете постепенно. Мисля, че затова и политиката на централните банки към негативни лихви в Европа и много ниски в Щатите е точно с тази цел.
Това ще забави влизането ни в Еврозоната. Датата 1 януари 2024 г. е доста пожелателна. Според мен не е реалистична, а и трябва да се проведе истински дебат какви биха били плюсовете и минусите от влизането ни в Еврозоната преди да сме готови. Ние видяхме страни, които се присъединиха в началото, 2000 г., Гърция, Италия, Испания, те затънаха в една криза, от която няма измъкване. Така, че трябва много внимателно да си дадем сметка кога е най-подходящо да се присъединим.
Цените рязко ще се покачат в следващите години, независимо дали влезем в Еврозоната или не, просто защото такава е политиката на централните банки. Отрицателните лихви водят до повишаването на цените и тук не става въпрос само за цените в магазините. Този процес се стимулира от 2008 г. насам", коментира депутатът.
