Бившият зам.-министър на външните работи Христо Ангеличин осъди прокуратурата да му плати обезщетение от 25 000 лева за моралните вреди от незаконното обвинение в безстопанственост във връзка със самолетните билети на министерството, съобщи „Лекс“.
По това дело Ангеличинн беше подсъдим заедно с бившия външен министър Даниел Митов, като и двамата бяха окончателно оправдани миналата година, но първоначално Специализираният наказателен съд осъди Ангеличинн на 4 години затвор.
Той заведе иск за 100 000 лева срещу прокуратурата, но съдия Вергиния Мичева от Софийския градски съд (СГС) е преценила, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 25 000 лева, като отделно му присъжда и 2400 лева, колкото е платил на адвокатите, които са го защитавали.
Обвиненията към Ангеличинн и Митов бяха за това, че преди 5 години МВнР не е обявило обществена поръчка, а е сключило споразумение с Министерството на земеделието и храните (МЗХ), за да ползва услугите на туроператорска фирма, с която редовен договор имало само МЗХ. Ставаше дума за фирма, която осигурявала самолетни билети, ваучери за хотелски настанявания и застраховки при служебни пътувания. Обвиненията бяха заради това, че външното министерство е изплатило на фирмата близо 500 000 лева, без да получи дължимите отстъпки от цената на билетите. След това фирмата върна парите, но тезата на прокуратурата беше, че престъпление има, защото случаят е като кражба на портмоне, след която извършителят е заловен и е върнал парите.
Ангеличин беше обвинен в безстопанственост, защото не е изпълнил задължението си да контролира работата на шефовете на дирекциите „Бюджет и финанси“ и „Управление на собствеността и материално – техническо осигуряване“. Тази му отговорност била възложена със заповеди на министъра, но ВКС установи, че никъде в тези заповеди не се говори за подобна отговорност на Ангеличин, а накрая и прокуратурата не поддържаше обвиненията.
В показанията си пред градския съд, жената, с която Ангеличин живее на семейни начала и негов приятел са свидетелствали, че е бил изключително притеснен от воденото срещу него дело, особено след като бил и осъден ефективно на първа инстанция. Част от близките му се отдръпнали от него, останал безработен, като в последните 20 години се занимавал изцяло с обществена дейност – преди да стане зам.-министър,Ангеличин бил зам.-кмет, а преди това два мандата общински съветник, бил и сред учредителите на ДСБ. По време на делото майка му се разболяла, а процесът се отразил и на неговото здраве.
Жена му е свидетелствала, че след като бил осъден на 4 години затвор на първа инстанция, тръгвал вече към съда с мисълта, че може и да не се върне вкъщи и оставя самотна майка с две деца, които той няма да може да издържа.
За да оцени реално претърпените вреди, СГС отчита, че делото е продължило около 3 години, без наАнгеличинн да е налагана мярка за неотклонение, но приема, че действително се е отразило на политическата му дейност.
„С оглед упражняваната до започване на наказателното производство професионална дейност на ищеца, изразяваща се единствено в заемането на публични обществени длъжности, някои от които избираеми, съдът приема, че повдигнатото обвинение е оказало негативно влияние върху професионалната публична кариера на ищеца. Разгласяването в медиите на обвинение за извършено престъпление, свързано с професионалната дейност, е по принцип пагубно за политическата кариера на всяко лице, което се занимава само с обществена дейност и разчита на избора на гражданите за професионалната си кариера. В този смисъл съдът приема, че оставането на ищеца без работа е свързано и с повдигнатото му обвинение и постановената впоследствие осъдителна присъда спрямо него от първоинстанционния съд. Злепоставен е пред околните и избирателите си, накърнен е авторитетът му. Широк кръг хора, които са го познавали, са имали основание да го считат за престъпник“, пише в решението си съдия Мичева.
Тя отбелязва, че след това Ангеличин не се е кандидатирал повече на избори, като единствено е работил известно време като преподавател, но напомня, че в крайна сметка не е осъден и това трябва да е отбелязано в свидетелството му за съдимост и няма пречка да си намери работа.
Съдът приема, че информацията за воденото дело срещу Ангеличин е подадена първоначално от прокуратурата и това е било част от задълженията ѝ да информира обществото за значими дела, особено когато са свързани с харчене на пари от държавния бюджет. В същото време обаче съдът оценява, че когато бъде разгласена информация за такова дело срещу незаконно обвинен, това води до по-тежки репутационни последици.
Съдия Мичева отбелязва и решението на ВКС от 2016 г., с което прокуратурата е осъдена да плати 50 000 лева на наследниците на Димчо Шопов – бившият зам.-министър на земеделието в правителството на Жан Виденов, който беше подсъдим и оправдан в шумното тогава дело за зърнената криза.
В това решение ВКС пише, че „когато незаконното наказателно преследване е насочено срещу гражданин, заемащ висок професионален или политически пост, и е съчетано с широко медийно отразяване на случая, то може да причини край на неговата кариера, влошаване на обществения статут, изолиране от обичайната социална среда“ и тези неимуществени вреди също подлежат на обезщетяване. В същото решение е посочено, че когато наказателната репресия е извършена от компетентен държавен орган, разполагащ с механизмите да установи достоверността на твърденията за извършено престъпление, за държавата се поражда отговорност да обезщети причинените по-тежки неимуществени вреди на публичната фигура.
За да оцени справедливо размера на неимуществените вреди, съдия Мичева пише, че срещу Ангеличин е водено и второ дело, по което той също беше оправдан. Ставаше дума за купуването на телефонни централи от фирма „Балкантел“, без да е проведена обществена поръчка. Според съда бившият зам.-министър е изживял общи негативни емоции и е претърпял репутационни вреди от двете дела, които са водени в едно и също време. В иска си срещу прокуратурата обаче той е претендирал за вреди само от делото, по което беше подсъдим с Митов и затова съдът отбелязва, че определеното сега обезщетение не е за възстановяване на всички вреди от двете дела.
Решението на СГС не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
