Няма да бъда адвокат на доц. Наталия Киселова. Тя няма нужда от такъв. Няма да анализирам кой крив и кой прав в спора дали номинирания за вице-премиер и министър на вътрешните работи Петър Илиев е преписал една или много страници от дисертацията на своята колежка. Съдбата винаги е решавала подобни казуси, дори със закъснение. В гражданското общество обаче има правила и закони, които не ”чакат” и не викат на помощ съдбата. Правова държава се казва това.
Един от любимите ми филми е „Гладиатор“ на Ридли Скот. В една от драматичните сцени по време на гладиаторските битки в Колизеума император Комод заявява раздразнен на своя съперник ген. Максимус, чието семейство лично е заповядал да изгорят, а него да убият: Ти просто не искаш да умреш.
Гладиаторът, сринат до нивото на роб във всяка ситуация излъчваше силата и достойнството на военачалник и гражданин на Рим. Има нещо величаво в това духът да превъзхожда силата.
Петър Илиев и някои хора в Има такъв народ смятат, че Киселова трябва да млъкне и да се скрие някъде (в мухлясалият кабинет навярно…). Вероятно защото съмненията за плагиатство от страна на Илиев пречат на определена стратегия. Чия е тази стратегия засега само гадаем. Но очевидно Петър Илиев трябва на всяка цена да е в управлението: като премиер, вице-премиер, министър – все едно. С нещо е много важен за някого.
Наистина ли в ИТН вярват, че това може да остане тайна дълго време?
Един ден кабинетът на ИТН, ако бъде подкрепен и заработи – желая им все пак успех, - ще падне с трясък и една от главните причини ще са тайните около Петър Илиев.
Сигурно е странно да бъде савнявана доц. Киселова с генерал Максимус, героя на Ръсел Кроу. Но в едно от интервютата си тя казва нещо знаменателно: "Не мога да си представя, че ще се изправя наесен пред студентите и те ще кажат: "Защо мълчахте".
Което пък ме подсеща за още една мисъл от римската история: Животът на войника е простичък – той гледа врага в очите.
Огнян Стефанов
