Водопад от хвалби, благодарности и признателност последва извоюването на златни и не само златни медали от българските момичета на Олимпиадата в Токио. От двайсетина години бяхме забравили тази радост от победата.
Всички топли думи за невероятните български спортистки са заслужени и най-вероятно не могат да опишат истинското ни възхищение от тях. Те извършиха подвиг. Защото постигнаха победите въпреки гадната среда в България, въпреки недобрите условия за подготовка на много от тях, въпреки скандалите в някои федерации и пробойните в спортната политика. Всичко за футбола – останалите да се оправят. Кошмарен модел, наложен от Борисов, проповядван от Кралев и блики до властта олигарси.
Ще поговорим обаче за нещо друго.
Когато гимнастичките ни извоюваха златните медали Ирина Винер, председател на Руската федерация скочи като ужилена: „Това е подигравка!“ Преди да се нахвърлят на нашите грации руски важни фактори нападнаха и израелката, която победи техните състезателки в индивидуалната надпревара.
Големите са свикнали винаги да бият, без значение дали става дума за спорт, за ракети и танкове, за влияние или газопроводи. Как така някакви си българки и еврейче, ще им „отнемат“ златото?! Нечувана дързост!
Колко сладко е да слушаш гневните думи на представителите на империята! Музика за ушите, удоволствие за сетивата.
В бокса нашето момиче от Плевенското село Върбица натупа с 5:0 гласа турската фаворитка и считана за сигурна шампионка. Сигурна, сигурна, но си тръгна разплакана, а един от турските треньори казал из коридорите на залата, че имало договорка Турция да бъде ощетена. Същите думи, с които руснаците се опитаха да оправдаят загубата от нашите. Едните си викат: Ние сме ги държали 500 години…“, а другите: „Ние сме ги освободили, а те…“.
Много е забавно. И украинците трудно плеглътнаха победата на момичето-чудо от Долна Митрополия над тяхната състезателка, считана за абсолютен фаворит в своята категория в каратето. Е да, но бе победена.
Всички тези момичета доказаха, че няма малки и големи, а можещи, знаещи и с желязна воля личности.
Помните ли историята за Давид и Голиат? Преди поредната битка между израилтяни и филистимци била с огромен залог за съществуването на двата народа. В редиците на филистимците бил гигант на име Голиат, потомък на свръхчовеци от по-древни времена, смятан за непобедим. Израилските войски, предвождани от цар Саул, се уплашили да влязат в пряк сблъсък с противника, за да не загубят. Нещо повече, на предложението изходът от битката да се реши чрез пряк двубой между Голиат и избран от израилтяните човек, от последните никой не се престрашил. И в този критичен момент се явил Давид, който бил неукрепнал юноша. Той приел да се бие с гиганта и го победил, като му нанесъл смъртоносен удар с прашка. Именно с този подвиг Давид става известен и любимец на народа.
Нашите политици упорито отказват да проумеят, че да си малка държава не означава единствено да си слуга, зависим и да угодничиш. Тайната да бъдеш победител в ситуации, в които големите и силните се смятат за фаворити, е да изучаваш тяхното поведение, предимства и слабости. Особено слабостите. Трябва да се стараеш двойно повече от другите, да имаш хъс за трима и да не те е страх. Ако пък те е страх – да преодолееш това чувство.
На Борисов целувките и дебелашките шеги в Брюксел, Вашингтон, Москва и Анкара помогнаха да се превърне в палячо, но не и да измъкне страната ни от дъното на всички класации, свързани с доходи и качество на живот. Въртейки опашка пред големите, той успя единствено да спечели мълчанието им за вихрещата се у нас корупция. Когато все пак янките го пляснаха през ръцете чрез санкциите по закона „Магнитски“ той взе да се оправдава, че всички били срещу него, защото много бил направил.
На Москва не й харесва, че е след нас, но ще ни уважава и ще е респектирана в следващите състезания. Ще се съобразяват с нас и други големи сили. Засега в спорта. Дали можем да постигнем подобно нещо и в други области? Естествено. Но преди това трябва да разчистим терена тук. Да размахаме метлата за борисовци, гешевци, деляновци, догановци и цацаровци, след което да се захванем здраво за подобряване на формата. И резултатите ще се случат.
Това ни показаха българките на Олимпиадата. Ще е срамно и позорно ако не се поучим от примера им, макар, е няма да е за първи път...
И понеже напоследък много се говори за морал, нека сме наясно: Това, което направиха нашите в Токио е висш пилотаж в областта на морала. Това, което наблюдаваме около съставянето на превителство - е обратното.
Д-р Димитър Попкутуев
