Развитието на процесите през последните седмици, дори дни, ни показа, според мен, няколко много важни и съществени неща (изреждам ги, но не ги подреждам по важност:
1. В интернет има абсолютно всичко и всеки трябва да бъде пределно точен и внимателен когато представя своите биография, образование, професионален опит и експертни достижения.
Някои хора буквално за нула време бяха уличени в неточности, преувеличения, изхвърляния и просто лъжи.
2. Образован не означава в никакъв случай интелигентен човек. Нито задължително възпитан. Да не говорим за културен. Какво остава пък за почтен.
Ние видяхме един пълен отличник на Софийския (повтарям - на Софийския) университет и то на Юридическия (повтарям – на Юридическия) факултет, който е арогантен, брутален, безпардонен, агресивен, циничен и без капка морал, а с безмерна наглост, щом смята, че за плагиатството има давност!
3. Изборът на народа макар и в рамките на демократичните процедури не означава избор разумен, верен, адекватен и в полза на демокрацията.
Народът може да гласува воден от най-добри намерения дори (макар че това все по-рядко е така), но резултатът от гласуването да се окаже избиране на всякакви деструктивни персони – и мразещи демокрацията, и с манталитет на дуче или каудильо, и безскрупулни хитреци, и нравствени чудовища.
Някога, през 1990 г., възрастният, странен и малко сякаш изместил центъра наш СДС-симпатизант в Перник (той много ме обичаше, като свой син) чичо Гришата ми казваше: Глас народен – бич Божи!
4. Страховете на културните и образованите хора от чалгата в началото на Прехода вече са напълно оправдани и доказани, че са били закономерни и пророчески.
Чалгата ерозира напълно общественото съзнание, тя проникна в политиката и изтласка напред своите най-видни представители, превръщайки ги в политици.
Заразеният от чалга-мислене си остава човек с чалга-мислене дори в политиката.
Няма нищо лошо в това човекът, особено обикновеният човечец да харесва чалга, да си припява чалга, да релаксира с чалга, да се разчувства с чалга, да се възбуди с чалга, да се настрои патриотично с чалга... Страшното е когато чалгата се качи на високите етажи на обмислянето и осмислянето на политиката, на приоритетите на обществото, на моделите за управление на страната, на очертаването на визии и на разработването на стратегии. Тогава чалгата е рак. Тя убива с метастазите си социума.
Чалгата използва специфичен език – на него говори, чрез него живее, с него обяснява случващото се, с него си представя бъдещето.
Чалгата и в политиката е отрицание на всичко и всеки, който не ни кефи, който не мисли като нас, който има различно мнение, който следва различни принципи.
Чалгата и в политиката дава лесни отговори на трудни въпроси, леки решения на сложни проблеми.
Чалгата и в политиката не е разум, анализ и мисъл, а е емоция, мъзга, тестостерон.
Чалгата и в политиката е безотговорна и повърхностна - тя е удоволствие, ерекция на сетивата, полюция на първосигналното.
Чалгата и в политиката е отрицание на самия опит да се прави нещо упорито, търпеливо, съзнателно, съзидателно.
Чалгата и в политиката е опит да наложиш себе си над другите, а ако те откажат да направят това – лесно и леко да ги обвиниш в предателство.
Чалгата и в политиката не иска да проумее, че може да се живее без чалга.
Чалгата и в политиката е свой начин на живот.
И постепенно не само каквито сме ние – така живеем, но и както живеем, такива ставаме ние.
Всичко с чалгата досега някак бе недооценявано, бе подценявано. Докато чалгата се добра до политиката. И стана първа политическа сила.
Faebook, проф. Николай Слатински
