"Последиците от катастрофата ги нося заедно с Максим. Надявам се това да не е краят на нашата кариера. Аз сама няма да продължа и ще настоявам Максим да се върне на леда. Фигурното пързаляне е единственият начин да излезем от този омагьосан кръг."
Световната шампионка по фигурно пързаляне даде първото си интервю по повод трагедията, причинена от Максим Стависки. На 5 август партньорът в спорта и живота на Албена Денкова причини тежка катастрофа край река Ропотамо, в която загина 23-годишният Петър Петров от Сливен, а приятелката му Михаела Горсова втори месец не може да излезе от кома. В кръвта на Стависки беше установено наличие на 1,1 промила алкохол. Вчера Бургаската окръжна прокуратура му връчи обвинителния акт, според който Максим е подведен под отговорност по член 343 ал. 4 от Наказателния кодекс за причиняване на смърт на един човек, нанасяне на тежка телесна повреда на друг и за леки наранявания на още двама. Роденият в Ростов на Дон спортист може да получи присъда от три до десет години затвор.
Албена Денкова говори в предаването "Здравей България" на "Нова телевизия".
Водещ Лора Крумова: Излезе ли от шока?
Албена Денкова: Не. Как може да излезеш от такава ситуация толкова бързо? Смятам, че доста време ще ме държат и мен, и Максим и последствията, и спомените. Не мисля, че толкова бързо човек може да се възстанови, още повече - когато всичко е толкова изнесено на показ и толкова коментирано от всеки един човек. Честно казано, доста трудно е да се възстановиш.
- Как го преживявате?
- Ами много трудно. Съжаляваме безкрайно за това, което се е случило. Може би три седмици аз не можах да изляза изобщо от вкъщи. Чувствах се много потисната, много тежко ми беше. Максим и до момента почти не излиза от вкъщи, само когато се наложи. Наистина е много трудно и то не може да се опише с думи като преживяване, защото ние не сме го преживели още.
- Приемаш ли го като твоя лична трагедия?
- Това е една драма, една трагедия, която е изцяло в нашето семейство. Не само аз и Максим сме потърпевшите, ами и цялото ни семейство – и майка ми, и баща ми, и сестра ми, и няколко от най-близките ни приятели и познати също.
- Мислила ли си, че животът може толкова рязко и бързо да се променя?
- Не, нито съм мислила, нито съм очаквала. По принцип и двамата сме здрави стъпили на земята и никога не сме се заблуждавали за каквото и да е. Било е трудно понякога, но наистина такъв обрат не ни е минавал през ума, защото за една секунда животът ти се обръща абсолютно с главата надолу и в един момент, допреди един миг всеки те е обичал, всеки те е гледал с възхищение, бил си пример за толкова много хора и изведнъж нещата се обръщат за миг, виждаш как мнението на хората за секунди се обръща. Нападат те, коментират се някакви неща.
- Така ли реагираха хората?
- Ами честно казано аз мислех, че ще реагират така в първите три седмици, докато не започнах наистина да общувам поне с няколко човека, защото това ми го наложи работата във федерацията. Аз си мислех, че едва ли не всички искат да ни изведат на площада и да ни линчуват, но в момента, в който излезнах от вкъщи, видях, че нещата са малко по-различни, въпреки че фактите са трагични, но много от хората бяха много положително настроени и изказаха страшна поддръжка. Подкрепят мен, подкрепят и Максим. Както бяхме получили безброй писма, когато бяхме на върха, така получихме безброй писма и подкрепа от България и извън България и в този момент, за което съм страшно благодарна.
- Обадиха ли ви се звезди от вашия спорт?
- Много, да. Много хора се обадиха и оценяват ситуацията, като нещо, което може да се случи на всеки за съжаление и никой не е застрахован. Това, че сме ние, че сме постигнали нещо в живота си или че сме спортисти и сме станали световни шампиони, няма нищо общо. Ние сме хора, както всеки един човек и за съжаление няма застраховка от това, че на нас не може да се случи. И точно по този начин го приемат всички от нашите среди във фигурното пързаляне. Много от тях се обадиха, наложи ни се да общуваме с много от тях сега в Русия и изцяло ни подкрепят.
- Намираш ли оправдание за Максим?
- Аз не мисля, че съм достойна да го съдя. Смятам, че има нещо по висше от мен, което ще го съди. Смятам, че наистина неговата съвест, това, което той е преживял, видял и почувствал в тези моменти, ще остане в него цял живот и общо взето не мисля, че трябва да има и друг съдник.
- Как разбра за инцидента?
- Аз разбрах по телефона. Максим се опита да не говори с мен, да не ми казва, защото знаеше, че страшно много ще се притесня, но това е нещо, което неминуемо така или иначе щеше да стигне до мен и честно казано точно в тези детайли не искам да се връщам сега, защото ще трябва да приключим с интервюто. Просто няма да мога да говоря. Все още ми е много трудно да изказвам на глас каквото и да е.
- Твоята цена, която ти плащаш, също е много тежка, защото докато това се случи с него, ти си отстрани и виждаш това, което става с него...
- Не само виждам, но и съм потърпевша наравно с него, тъй като ние сме едно цяло, винаги сме били и така ще бъде. Всичките последствия ги носим заедно.
- Какво ти казва той за това, което стана?
- Първоначално нищо, защото се опитваше сам да се справи. Аз много искам и на него да помогна, защото наистина ситуацията е много сложна. Ако това се беше случило с някой обикновен човек, нещата щяха да изглеждат по съвсем друг начин. Хората щяха сами да се справят с тази ситуация, докато при нас случаят наистина е много по-различен, защото всичко е на показ. Трудно е да се справиш, аз се опитвам да му помогна с каквото мога. Той е много силен характер по принцип и винаги ми е бил подкрепа във всеки един труден момент. Няма начин аз да не съм до него сега и каквото мога да направя в тази ситуация, за да може той да се възстанови.
- Това краят на вашата шампионска двойка ли е?
- Не и не може да бъде краят. Все още имаме доста предложения за участия в различни гала концерти. Просто така сме преценили с Максим, че в момента наистина не се чувстваме готови и не искаме да поемаме такива ангажименти и ако ще поемем, то ще са тези, чиито договори сме подписали преди да се случи този инцидент. Надявам се да не е краят, защото смятам, че това ще е нещото, което ще може да ни измъкне от тази трагедия, да ни даде сили, да ни измъкне и изправи на крака.
- Готова ли си да продължиш?
- Не съм готова, но кой ме пита. Честно казано няма значение дали съм готова или не, това, което мозъкът ми подсказва и това, което най-близките хора ме съветват, е, че това е единственият начин за мен, за нас, ние да излезем от този омагьосан кръг. Няма начин, трябва да го правя.
- Той какво ти казва? Трябва ли да продължиш?
- Максим по принцип е много загрижен за мен, защото абсолютно разбира цялата тежест на положението и разбира под какво изпитание съм поставена аз, без да съм пряко виновна за ситуацията, и ми оказва също голяма подкрепа в случая, въпреки, че той самият има нужда от такава. Разбира се, че ме окуражава. Особено сега в този телевизионен проект, в който участвам в Русия, и ми помага страшно много морално.
- Трудно ли ти беше в началото?
- Ами много трудно ми беше. Въобще ми беше трудно да общувам с хора и трудно да срещам, който и да е било, особено пък хора, които познавам. Но пак казвам, че те се оказаха много различни от това, което аз си представях, че ще е тяхната реакция. Бяха с изключителна подкрепа и съчувствие, с изключителна поддръжка и във всеки един момент готови да направят каквото трябва, за да може да се чувстваме по-добре. Дори в този телевизионен проект и Максим беше поканен след инцидента. Въпреки всичко продуцентите на тази програма и Канал 1 на Русия ни поканиха, искаха много да участва и Максим, за да може да ни помогнат по някакъв начин. Ние решихме обаче, че ситуацията не е подходяща и Максим не иска в момента да се занимава с това. Той е много затворен в себе си в момента. Това изобщо не е присъщо за него.
- Успяваш ли да стигнеш до него?
- Аз, да, най-близките хора – да, но по принцип първите седмици и на мен ми беше трудно. И за мен да го видя в такова състояние беше много странно, защото общо взето дори в най-тежките ни моменти в спорта, които в никакъв случай не могат да се измерят с мащаба на тази ситуация, в която сме изпаднали в момента, но дори в най-тежките кризи, които сме имали в спорта, при него - за един ден, няколко часа - и вече му е минало. Той е усмихнат, зареден с енергия, готов да подкрепя и мен, защото по принцип аз съм по-големият песимист. Аз приемам нещата по драматично. Той е оптимистът в двойката и да го видя в такова състояние беше наистина много трудно и много тежко за мен. Но смятам, че той ще се справи, тъй като има много качества в своя характер, които са много положителни и каквото и да се реши, той ще го приеме с достойнство и с отговорността на всичко, което се е случило, и ще си понесе, това, което трябва да понесе.
- Ти трябва да продължиш обаче, дори и заради него. Мислиш за това?
- Ами, това (в Русия) е единственият проект, в който мога да продължа без него. Цялата останала изява на леда е свързана с него. Не искам и няма как да продължа сама. Така че се надявам много двамата да успеем да се върнем на леда, независимо под каква форма, тъй като смятам, че това е бил нашият живот до момента, това е било нещото, което ни е давало много сили, много вдъхновение, много любов и мисля, че ще може да ни помогне и в тази ситуация.
- Това, което казваш, е, че в момента това е все още тежката, емоционалната ти реакция, че няма да продължиш без него.
- Това е немислимо. Просто няма такъв вариант. Единственият възможен вариант е аз да участвам с Максим, ако той се чувства готов, ако той има желание. А аз ще настоявам за това, защото знам, че това ще е най-доброто за него в тази ситуация.
- Той, предполагам, че не е съгласен с това, което сега казваш сега?
- Не знам дали е съгласен или не, но това е моето мнение и ще отстоявам тази позиция. Трябва да продължа не само в спорта, но и във федерацията. По принцип той иска да не приемам цялото бреме върху себе си, тъй като аз в нищо не съм виновна, аз съм му благодарна за тези думи, но няма начин да не съм до него и няма начин да не поема каквото мога върху своите плещи, за да облекча неговите.
- Как се създава една такава шампионска двойка?
- Прави се с много труд, с много лишения, с много любов към това, което правиш. Трябва да има химия между двамата партньори, между тях и публиката. Мисля, че точно в този смисъл ние постигнахме толкова много и толкова хора ни харесваха и обичаха, защото ние имахме тази връзка с публиката. Винаги сме били много откровени и много открити и не смятаме да го променяме, макар че в тази ситуация честно казано е по-добре човек да се затвори в себе си и да започне да преценя какво къде и как казва, но това просто не е напето поведени и нашият маниер общуване. Всяка дума, която излиза от мен или от него е искрена и точно това е, което е. А за двойката смятам, че трябва да има и някакъв шанс, по някакъв начин звездите да съвпаднат на небето, за да може ти сред толкова много, стотици хиляди други такива като теб спортисти, да пробиеш, да излезеш на върха и да направиш впечатление, да бъдеш забелязан.
- Суеверна ли си?
- Бях много суеверна. След това благодрение на Максим се отказах от много такива суеверия. Смятам, че не е много хубаво човек да е суеверен.
- Имаш предвид преди катастрофата?
- Да, преди. От няколко години общо взето в спорта.
- Не мислиш ли, че бяхте прокълнати или нещо подобно?
- Не, не мисля, че е така. По-скоро мисля, че всеки си има определена съдба. Има някаква карма и след като това се случва на нас, може би е някакъв урок, който трябва да научим аз и Максим, някакво изпитание, през което трябва да минем. Смятам, че цената е огромна за съжаление, но явно така е разпределила съдбата.
- Плакахте ли двамата?
- Ние и до момента плачем и в момента едвам е сдържам, но няма как. Общо взето наистина ситуацията е много тежка и за нас, освен за всички потърпевши в този инцидент, защото да не забравяме, че има и още няколко семейства, които са много потърпевши и много пострадали от цялата ситуация.
- Ти има ли възможността да се срещнеш с близките?
- Аз се виждах само с роднините на Мануела, когато я докараха тук в болницата и когато трябваше да отидем заедно с Максим, за да посрещнем родителите, тъй като не знаеха къде точно да отидат. И тогава се видях с тях и честно казано ми направи впечатление бащата на Мануела, който имаше чисто, много коректно и много добро отношение към Максим, за което съм му безкрайно благодарна. С другите семейства за съжаление не сме се виждали, защото те бяха в Бургас, ние бяхме в София и след като се случи инцидентът, човек загубва здравия си разум. А и в такава ситуация, много сме ги мислили нещата, опитвахме се поне да ги мислим, не знам дали всичко сме премислили, но каквото и да направиш, каквото и да кажеш, всичко ще бъде изтълкувано погрешно и общо взето трудно се взимат решения в един такъв момент.
- Мислиш ли, че той може отново да се върне и да стане шампион, след като излежи наказанието си?
- Не знам. Всичко зависи от него, от мен, от нас, от това как ще успеем да се справим с тази ситуация и не знам какво да отговоря на този въпрос. По принцип не искам да мисля нищо. Искам да правя каквото трябва в момента, да помагам с каквото мога. Нямам никакви планове за бъдещето, не искам да правя никакви прогнози. Както се оказа, прогнозите са едно, а това, което се случва в живота е съвсем различно.
- Следващата седмица какво ти предстои?
- Имаме едно събитие, което организира федерацията по кънки и това е юношеското Гран при в Зимния дворец на спорта. Надявам се да има интерес, надявам се да има хора. Ще има над 100 участника от различни страни, представители на България, общо взето постарах се колко мога в тежкото положение, в което сме, да направя нещата така, че да изглеждат добре за всички, да има голям интерес да има състезатели. И ако мога само да благодаря на хората, които откликнаха да ни помогнат. Това са нашите медийни партньори и спонсорите Vivatel и Банкя и Първа инвестиционна банка, тъй като разбираме прекрасно, че в тази ситуация, всяка една огромна компания реагира както прецени, че е най-добре за самата марка, но те откликнаха, не се отметнаха от предварителните уговорки, за което съм им страшно благодарна.
Заб. Стенограмата на интервюто е направена от агенция "Фокус".
