„Балонът се надува, надувайте момчета… Бум!“. И правителството на Пламен Николов „гръмна“ още преди да влезе в парламентарната зала, оказвайки се поредният кьорфишек от „игричките“ на Слави Трифонов. С което ИТН реши да вкара България и в конституционен проблем, който игрите с кворума в парламента само засилват: все едно че задълбочаващата се политическа криза, допълнена от задаващата се вълна на пандемията и изострящите се социални напрежения, не ни стигат.
Винаги може и „още“. Конституционалистите пък продължават да спорят дали един „акт“ на парламента е достатъчен, за да реши поредното „иди ми-дойди ми“ на „шоу падишаха“, без това да има по-следващи правови последици. Та България да се удържи в коловоза на „правовата държава“, без да се срине от налудничавия „политически кастинг“, който ни тресе из основи близо месец, и то в „парламентарно време“.
И последната илюзия умря,
в тая страна
на власт е глупостта.
„Няма такава държава“, нали така?
Холограмният Трифонов
Ама все още „има такова шоу“. И циркът продължава. Във вторник по обяд главата на „Големия брат“ отново изникна застрашително на телевизионния екран. Суров, но и бащински строг към всички нас, неговите „недозрели чеда“, с пестеливи, но плашещи слова г-н Трифонов описа ситуация така: той ни отказва проектоправителството си, защото „враговете“ са около нас, ала поне знаем кои са. Това са „Демократична България“ и ИБГНИ (изписано накратко, за да пестим място). „Виновни“ за всичко са „предателите“, „змиите в пазвата“ на българската демокрация, което означавало, че „протестът свърши“. И то защо? Заради „постове“. Тук телевизионният „Голям брат“ явно загуби самообладание или чашата на възмущението му преля, защото изгуби реда на аутокюто, започна да рови из листата си и очевидно монтажистът или монтажистката не са имали голям избор. Едно подсказване към „сценаристите“: в такива решаващи случаи – като обявяването на война – винаги оставяйте чаша вода или чай в близост до „шоу падишаха“. На видно място, за да не я бутне в полумрака. Известно е, че при медийните изяви на другаря Сталин, също тъй сакрални, колкото и тези на „холограмния Трифонов“, това е било абсолютно задължително. И до ден днешен се припомня първото обръщение на Вожда след 22 юни 1941 г., в което Сталин спира да говори, с пресъхнало гърло дълго отпива от чашата си, за да завърши речта си със знаменитите думи: „Врагът ще бъде разбит. Победата ще бъде наша“. Във версията на нашия „шоу падишах“: „Битката ще бъде дълга. Но ще я спечелим заедно“.
От обръщението на „холограмния Трифонов“ разбрахме не само кои са „враговете“. Интересно е, че БСП (независимо от последното отмятане на Нинова) не беше спомената сред „враговете“, нито сред „приятелите“. Ако допуснем, че един „падишах“ няма „приятели“, а само „съюзници“, тогава би могло да приемем, че БСП е вече „полусъюзник“, което е важен политически нюанс, тъй като означава, че „червените“ са амнистирани от „статуквото“ и са признати от него като „активни борци“ за демокрация.
ИТН вече има и нов политически пълноправен „съюзник“ – това е Румен Радев, когото партията на Слави Трифонов подкрепя за втори мандат и ще работи за това той да спечели президентските избори още на първия тур.
От президентството не последва никаква реакция. Или това не е новина и им е било известно отдавна, или Румен Радев, зает да разчиства „конституционния буламач“ на Трифонов, не е имал време да се зарадва. Или пък, знаейки какво се случва с всяка кандидатура, подкрепена от Слави Трифонов, той е решил да остави „горещия картоф“ за по-нататък, усещайки, че „шоу падишахът“ по-скоро търси неговата подкрепа, отколкото реално му дава своята. И току-виж се отметнал.
Както се казва, да не те издига Слави Трифонов! Двама премиери (с два подготвени кабинета) предсрочно дадоха отчети пред избирателите си, преди още да бъдат избрани, а други двама се утаиха в безвремието. Още по-лоша е съдбата на кандидат-министрите. Някои от тях бяха такива само няколко дни, други претърпяха кариерни обрати в неблагоприятна посока, а един кандидат-фюрер за МВР дори е на път да се раздели с работата си поради „плагиатство“. Иди че участвай след това в „политическите кастинги“ на Слави…
Ала така г-н Трифонов разбира политиката. С едната ръка нещо „дава“ (криейки го зад гърба си), а с двете ръце взема… И все му се струва, че другите се опитват да го преметнат.
Отдавна не бях наблюдавал и по-безумен парламентарен дебат от онзи, който се проведе в сряда следобед в Народното събрание. Да оставим дори настрана темата за „Буджака“ (овехтял компромат, изработен от изданията на Пеевски срещу „кръга Капитал“, за да прикрие скандала с „Росенец“).
Смайващото бе да се види как ИТН забиха последните пирони в ковчега на всяко възможно политическо споразумение с „протестните сили“. Тошко Йорданов, задъхвайки се от възмущение, се кълнеше от трибуната как Христо Иванов поискал да „одобрява“ министрите им, за да каже дали неговата парламентарна група може да застане зад тях. Това ли била „демокрацията“?
Явно „сценаристите“ отдавна са възприели за „нормално“, че единствено Слави Трифонов „спуска“ всички „еднолични решения“, като всичко друго им изглежда „ненормално“ и „налудничаво“. Христо Иванов наскоро разказа в интервю, че на конкретни въпроси по разни „кандидатури“ депутатите от ИТН свивали рамене с думите: „Не знаем. Дългия ще каже“.
Една партия, една държава и един вожд! Има и такъв народ. Не целият, за щастие…
От 11 юли насам партията на Слави Трифонов все повече заприлича на „политическа секта“. Да, доколкото за всяка секта са характерни следните две неща:
Битка с враговете, които са „навсякъде“ и извращават истинските „намерения“ (словоизлияния) на Водача;
Опазването на „тайната“ (на „избраните“ от водача и за начертаните от него „действия“ и т.н.), защото „посланието“ трябва да „пребивава“ вътре, само сред „посветените“, а не навън (сред „неизбраните“, „профанизаторите“ и „предлагачите“ на разни решения);
Съчетанието между евтин популизъм, сектантство и подшушнати от нейде „истини“ е страховитата политическа комбинация, която тресе България вече месец. Което засилва усещането за „двойна игра“, която вчера следобед лъсна в Народното събрание.
Зрителите на прякото излъчване от парламента не може да не са занемели при следната „игрова комбинация“: как „батковците“ от ДПС вдигаха топки, които „новаците“ от ИТН забиваха безотказно върху „протестните партии“. И всичко това – под безучастните погледи на ГЕРБ, които се правеха, че „не са оттам“. Спазвайки заръката, дадена им преди това от Бойко Борисов на извънредната пресконференция: „каквото и да става, вие не участвате“.
След което (в късно съобщение във Фейсбук) „шоу падишахът“ съобщи – моля ви се! – как имал чувството, че „живеем в лудница“.
Неговият душевен мир си е негов проблем, но той замислял ли се е как неговото „ясноводство“ ще се отрази на обикновените български граждани?
Които – през октомври или ноември – ще трябва за негова угодия да ходят още два или три пъти на избори (ако има балотаж и втори тур за президент), плащайки от джоба си цялото това „удоволствие“.
В същото време – пак в резултат на мъдрото му водачество – за цял месец 46-ото НС не е сформирало нито една постоянна комисия и не е разгледало нито един закон.
Няма Комисия по бюджет и финанси, която да разгледа актуализирането на бюджета, съответно няма и пари за нови избори.
Да оставим дори настрана изборите, но най-лошото е, че в новата вълна на пандемията няма пари за допълнителните възнаграждения на медиците, които протестират, хвърляйки жълтите си стотинки…
Няма пари и за преизчислението на пенсиите, предвидено от служебното правителство, ако не се актуализира бюджетът.
Не е сформирана и Комисия по здравеопазване, която да обсъди мерките в новата здравна криза.
Няма и парламентарна комисия, която да разгледа кризата с цената на електроенергията.
Такова „политическо безхаберие“ в България не е имало!
И отговорността за всичко това пада върху ИТН, върху първата политическа сила, в чиито ръце е и председателството на Народното събрание. Вчера се чу, че Ива Митева май нямало да се кандидатира на следващите избори и решението ѝ би било напълно оправдано.
Ефектът „Проглеждане“
И тъй като от ИТН папагалски повтарят, че нямало нищо страшно в нови избори, защото това е демокрацията, ще си позволя да им разкажа за притчовия роман на португалския писател и нобелист Жозе Сарамаго „Проглеждане“. Бих им купил 65 книги, изпращайки ги в парламента, но не съм убеден, че няма да е нахалост.
И така, населението на една неназована страна било призовано за пореден път на нови избори, но в знак на протест решило да се въздържи или да упражни правото си на „бял вот“ (не подкрепям никого). Властта спокойно приела първата вълна на „неучастие“ и насрочила нови избори след няколко недели. Резултатът отново бил същият. Когато това се повторило отново и отново, властта решила, че става дума за „епидемия“ – гражданите явно били „изгубили разсъдъка си“. „Лекували“ ги си с „правилни обяснения“, с телевизионни програми и „шоута“, но нищо не помагало. „Суверенът“ се запънал. Тогава самоустановилата се власт въвела „извънредно положение“ и в крайна сметка преминала към авторитарни мерки.
Така всички заживели в „пълната лудница“, първо пръкнала се в нечия вождистка глава.
Тони Николов, Портал Култура
